Казано е, че живота ни трябва да бъда като отворена книга, за да може всеки да чете. Но, кому всъщност е нужно това? А, и колкото и отворена книга да сме, сякаш вече сме загубили интереса и прелистваме бързо към края.
Всъщност, дори и в най-добрите книги големите истини не са казани директно. Можем да ги открием само ако не препускаме през редовете, метафорите и думите. Следователно, винаги можем да заделяме по една или две страници за своите тайни.
Тайните
Тайните, които пазим за себе си ни определят като човек – това сме ние. Споделянето им с околните ги отдалечава от нас и сякаш отнема частица от личността ни.
Така или иначе като хора имаме навика да говорим едно или друго, независимо дали знаем истината или не. Разбира се, тази ни способност също допринася за характера ни. И тъй като никой от нас не е толкова „отворена книга“ колкото ни се иска, най-доброто решение е да запазим определени неща за себе си.
Семейните проблеми
Едва ли има изненадани, че една от най-важните тайни, които трябва да съхраним за себе си са семейните отношение. Истината е, че във всяко семейство се случват някои спорни и проблемни ситуации.
Но мисълта, че споделянето дори и на дребни неща ще помогне е изключително грешна. Първо – никой освен нас самите не може да ни помогне, второ – облекчението, което ще изпитаме за известно време е нищо в сравнение със стреса, който ще преживеем в последствие и трето – по-вероятно е да отдалечим околните от себе си.
Материален статус
Що се отнася до финансовото ни състояние, човекът просто ще ни изслуша. Дори и да помолим за помощ много по-вероятно е тя бъде отказана под формата на оправдания, отколкото да я получим.
В предвид времената, в които живеем това е напълно нормално. Какво ни минава през главата, когато някой поиска от нас подобна помощ? От друга страна за съжаление, когато имаме пари сме заобиколени от хора. В противен случай, част от тях се изпаряват.
Добрите дела
Показността на добрите дела погубва целите им. Да направиш добро, малко или голямо, е едно от най-ценните неща в живота – достига до много сърца и животи.
Демонстрацията на доброто, непрестанното хвалене с него или в замяна на нещо не ни прави по-добри, мили или щедри. За това колко полезни и добросърдечни сме говорят само и единствено нашите действия.
Слабостите ни
Слабостите ни ни помагат да се развиваме и израстваме. Много малка част от хората по света биха ги разбрали и биха изявили желание да ни помогнат. И ако трябва да сме честни със себе си, тази малка група от хора са близките ни.
За всички останали няма гаранция, че не биха се възползват от слабостите ни. За тях не трябва да се говори, а да се действа. Предизвикателството е да намерим начин да ги превърнем в наша сила.
Тъжните ни състояния
Ясно е, че приятелите ни ни развеселяват – нали за това сме си ги избрали. Това обаче не ни дава правото да звъним и да излизаме навън, когато не можем да се настроим на подобаваща вълна.
В живота на всеки един от нас непрестанно се случват неща, които ни провокират или ни смазват чисто емоционално – живот. Идеята им обаче не е да идем да се повеселим, а да ги осмислим и да се справим с тях поне до някаква степен.
Сексуален живот
Ако имаме някакви притеснения или съмнения за сексуалния си живот, е абсолютно нормално да се допитаме до приятели, но без да навлизаме в сериозни подробности.
Освен това като изключим възможните комбинации, сексът е акт, който се случва между двама души. Тоест, случващото се се отнася единствено и само до тях – усещанията и емоциите им.
Разхвърляните ни мисли
Най-доброто, което можем да направим когато сме наранени или ядосани на някого е да разрешим разногласията си директно с конкретния човек, а не той да бъде последния разбрал.
В ядосано състояние мозъкът ни подава всички възможни мисли, които някога сме имали. Някои от тях са били провокирани в определени ситуации, други са се появили за секунди, но при всички случаи не искаме да изречем голяма част от тях. Въпреки, че не можем да ги докоснем, думите имат голяма тежест – често достигаща тази на скала.
Нека също така да не забравяме, че малко мистерия не би навредила на никого, защото има моменти в живота, в които колко по-малко знаем – по-добре.