Лесно е нали – да приемаме за даденост нещата, които не можем да видим? Въздухът е на всякъде около нас. Усещаме го с всеки дъх, но не можем да го видим или да го докоснем.
Какво представлява въздуха?
Въздух е името, с което наричаме атмосферните газове необходими за фотосинтеза в растителния свят и дишани от хора и животни. Белите ни дробове вкарват вдишания въздух в кръвта и връщат въглероден диоксид във въздуха, който пък е необходим на растенията. А, те на свой ред отделят така необходимия за нас кислород.
Той е материя с неопределена форма и обем, която има тегло и маса. Именно теглото на въздуха създава атмосферното налягане. И макар често да го наричаме кислород, в действителност консистенцията на въздуха е 20% кислород, 78% азот, 0, 05% въглероден диоксид, 1% водна пара и 1% аргон. Останалата част представлява смесица от различни други газове.
Въпреки, че въздухът е предимно газ, той съдържа и много малки частици наречени аерозоли. Аерозолите са прах, сажди, прашец или други частици от отработени газове или електроцентрали, които допринасят за замърсяването му.
От къде идва?
Въздухът заобикалящ планетата ни е в постоянно движение, благодарение на ефекта на слънчевата топлина.
Тоест, километрите, които ние сме изминали през живота ни са нищо в сравнение с тези на въздуха, който дишаме. Малко е трудно да осъзнаем, че това което вдишваме в момента може да е било в някой от краищата на света само преди дни, нали?
Но, да се върнем на въпроса. По-голямата част от въздуха в атмосферата е сформиран преди милиарди години от тектонските сили. Не грешите, това са същите сили, които са отговорни за създаването на планини, вулкани и земетресения.
Другият основен фактор за създаването на въздух е фотосинтезата. Растенията и дърветата на са тук само да разнообразят и разкрасят ежедневието ни, а и за да помагат в процеса по производството на кислород. В действителност по-голямата част от кислорода идва от морето, благодарение на малките, но многобройни водорасли.
Какво още не знаем?
Поехме ли дълбоко въздух? Въпреки, че с всяко вдишване ние използваме малка част от белите си дробове, реално те поемат между 4 и 6 литра въздух.
Кислородът е реактивен
Тъй като въздухът е взривоопасен често се използва за ракетно гориво. Дори тази малка част от кислород, който се намира във въздуха е реактивен щом металите корозират.
Казано на кратко, чистият кислород би бил отровен за вдишване. Затова този, който се дава в болниците при нужда представлява малка доза нечист кислород.
Той е навсякъде
Той е от съществено значение за целия живот на Земята. Намира се дори във водата, което позволява на морските създания да дишат. Разбира се, изключваме Мъртво море, където няма живот.
Въздухът действа като защита за Земята
Въздухът действа като въздушна възглавница – предпазва ни. Той помага за поддържането на температурата на планета – нито много студено, нито много топло.
Освен това, озоновият слой в атмосферата пречи на UV лъчите от слънцето да достигнат до повърхността на Земята.
Във въздуха има живот
Така както много същества живеят в почвата и водата, във въздуха също има живот. Тези малки микробни организми се наричат биоаерозоли.
Въпреки, че те не могат да летят се носят във въздуха благодарение на вятъра, дъжда или кихането.
Въздухът може да се движи много бързо
Макар, че не го забелязваме въздухът е в непрестанно движение – дори и в спокоен ден.
Но, при силен порив на вятъра въздухът започва да се движи изключително бързо и може да отиде на километри от първоначалното си място.
Въздухът се променя, когато се изкачваме
Въпреки, че за нас въздухът изглежда лек, той има тегло, което определя въздушното налягане върху всяка площ в атмосферата.
Високо въздушно налягане изпитваме на морското равнище, понеже цялата атмосфера ни притиска. А, на върха на планината въздушното налягане е ниско, защото ни притиска по-малко атмосфера.
Вятърът е резултат от разликата във въздушното налягане
Движението на въздух от област с по-високо налягане към такава с по-ниско предизвиква вятър с различна скорост. Причини за това придвижване са въртенето на Земята и климата.
По-голямата част от праха, който дишаме си е наш
Както вече стана ясно въздухът е пълен с прах, но над 80% от него се състои от мъртви кожни клетки – все пак горният слой на кожата ни се подменя на всеки месец.
Тоест, чрез въздуха приемаме обратно голяма част от тялото си.