ШШШ! Чуваш ли това? Не? Това е изненадващо, нали? Работата е там, че точно в момента чуваме все нещо – сирена, тиктакането на часовника, детски глъч или приглушен разговор на заден план.
Рядко нашият свят е напълно безшумен. Всъщност толкова рядко, че пълната тишина ни шокира. Приветстваме шума с отворени обятия – сякаш от страх, че в тишината живота ни ще се изгуби.
Възможно ли е да не дооценяваме тишината подобаващо – като един от най-ценните инструменти на производителност?
Тишината
Не сме сами, ако тишината ни кара да се чувстваме неудобно. Странно и обезпокоително е колко много сме свикнали с всички блестящи примамки на 21 век – известия, игри и интригуващи приложения.
В редките моменти на тишина, с които разполагаме отново избираме шума посягайки към телефона. Използваме шума на модерния свят като средство да не се изправим пред шума на собствените ни умове.
Толкова сме уморени и разсеяни от натоварените си графици покрай работата и семейството, че дори не осъзнаваме какво пропускаме. Кой всъщност има време за този разкош като можем да запълним времето със по-продуктивни на пръв поглед неща като забавни клипове, упражнения или онлайн пазаруване.
За много от нас краткият момент на тишина и мълчание се помрачава от чувство за вина. Приемаме тишината като отпускане и губене на фокус. Все пак винаги изоставаме с нещо – съдовете, прането, работните имейли и срещите с близки и приятели.
Как тогава да съумеем да „правим“ или да останем в тишина, в покой? Възможно ли е да се лишаваме от най-важното за здравето ни? Мислили сме някога, че всъщност тишината може да бъде пътят към процъфтяване и развитие? Дали можем да бъдем наистина щастливи без нея?
Тишината ни позволява да се докоснем до божественото
Истинската ни и вътрешната ни тишина символизира не само начина, по който възприемаме божественото, но и как възприемаме собственото си аз, което ни позволява да определяме и да следваме истините си. Именно за това всички пророци, които търсят яснота и близост с Бог се усамотяват в пустинята.
Но, за да постигнем вътрешна тишина трябва да се научим да се чувстваме комфортно с външната. Въпреки малкият брой моменти на тишина, които можем да си позволим си струва да ги прегърнем.
Имаме нужда от тишина, за да си отпочиваме
Въпреки, че свързваме почивката предимно със сън, той не е задължителен. Тъй като умовете ни непрекъснато са затрупвани със информация, ние се опитваме неистово да я обработим и да я съхраним.
В крайна сметка се получава така, че ние по-скоро преминаваме през нея без наистина да я усвоим правилно. Това е знак, че е време да спрем и да намерим време за усамотение.
Тайната сила на тишината се скрие в способността й да отпуска мозъка. Прави го много по-успешно от релаксиращата музика, която все по-често използваме. Способна е да подмлади мозъчните клетки и по този начин да ни върне към креативното мислене. Най-добрите идеи идва в момент на тишина, спокойствие и мълчание.
Тишината прави взаимоотношенията ни с околните по-силни
Мълчанието не е само за самотните. То е изключително важно за нас, ако искаме да взаимодействаме с другите. Защо ли? Отговорът се крие в думата съпричастност.
Съпричастността е способността да разбираме не само собствените ни мотиви и перспективи, но и тези на хората около нас. Ако не слушаме как ще чуем казаното, за да го разберем и да отговорим? Ако не спираме да говорим ще успеем ли да уловим мислите си? Мълчанието е необходимост, споделеност и вътрешна хармония.
Тоест, времето отделено далеч от околните е начин да се сближим с тях. То ни дава възможност да обмислим взаимоотношенията ни и ролята, която заема в тях като ни предпазва от импулсивни решения спрямо любимите ни хора.
