На днешната дата 18.02 честваме 146 години от смъртта на Васил Левски, който е бил обесен през 1873 година. Обесването му се е състояло в центъра на София, където днес може да видим негов паметник.
Кой е Васил Левски
Васил Иванов Кунев е роден на 18.07.1837 в Карлово в семейство на занаятчии. Той учи в Карловското и Старозагорско училище и под влиянието на вуйчо си Василий става монах и дякон с името Игнатий.
Левски е известен още като Дякона или Апостола на свободата заради организирането и разработването на стратегия за освобождаването на България от турско иго. Той пътува из страната и създава тайни революционни комитети, които да подготвят националния бунт.
Левски е най-емблематичния национален герой. Не мисля, че има човек, който да не знае кой е Дякона и да не трепва, когато се говори за делата му в името на Отечеството. Дякона е невероятен теоритик, стратег, организатор и революционер. Изключителните качества като смелост, честност, безкористност,вяра и съобразителност, които притежава го карат да върви напред, да сплотява хората и да се бори за родината.
Как и защо
Дяконът е заловен от турската полиция до Къкринското ханче, близо до Ловеч на 27.12.1872. Веднага след пристигането им в София е даден на съд. Той остава верен на себе си и убежденията си и не издава нито организацията, нито съмишлениците си. За съжаление обаче смъртната му присъда е подтвърдена на 21.01.1873.
Има две теории за залавянето на Апостола, но все още нито една от тях не е подвтърдена напълно. Според едната Левски е бил предаден от поп Кръстьо, който е бил съучредител на комитета в Ловеч.
Според други проучвания, османците разбират кой са заловили едва когато отиват в Търново и разпознават Апостола. Дяконът се е надявал напразно да бъде освободен от своите другари по време на пътя от Търново до София. Пътят на Дякона приключва с неяснота. Човекът пожертвал себе си в името на народа си, може би е бил предаден именно от него.
Левски означава Свобода
Апостолът е пример за човечност, сила и вяра. Той жертва себе си и семейството си в името на свободата, а думите му отекват във вековете: „Ако спечеля, печели цял народ, ако загубя, губя само мене си“.
Той е символ на решителност, на борбеност в името на Идеала и, вяра в човешката сила, мъдрост и морал. Левски е пример за това какви трябва да бъдем като хора и какво да ценим. Животът ни днес и възможностите, с които разполагаме са преминали през революцинните идеи на Апостола за бъдещето на народа.
Той не е просто една страницата в учебника по история, която трябва да се научи, Дяконът е България и живее в сърцата на всеки един българин. Благодарение на прозорливия си ум, той е бил свободен още преди самото освобождение. Левски остава несломим пред османските нашественици, невежеството, егоизма и глупостта. Светлият му дъх го кара да се справя с несгодите и да продължава красивото си дело до последната минута.
За Левски може да се говори много, макар и да изглежда че знаем всичко за него. В негова чест са посветени стихове и поеми, които успяват да предадът неговата сила и дух. С годините някакси забравяме, кои сме и от къде сме тръгнали, къде пазим силата на духа си и кой може да го разпали.
Апостолът е нашия обединител и спасител, той ни учи за какво си струва да се борим и да живеем. Той е олицетворение на смисъла да бъдем българи. Левски е обесен, но няма никога да умре.
ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.