Всеки един от нас има его изградено на база на нашите вярвания за личността, талантите и способностите ни. Има много различни определения и схващания за егото, които датират години назад и в които човек наистина може да се загуби.
Егото
Eгото е частта от нас, която изпитва нуждата да бъде специална, да намира одобрение и да бъде винаги на първо място. То е малкото червено дяволче в нас, което ни прошепва колкото зле сме се справили, че не сме достатъчно добри и че е по-добре да сме прави, отколкото щастливи.
Предполагам поне веднъж в живота ви се е налагало да направите избор, между това да бъдете щастливи или да бъдете прави. Този избор е отново продиктуван от дяволчето, което иска винаги да е право. Ето и нещата, които може би не знаем за него:
Имаме его
Ние имаме къща и кола и знаем, че ние не сме колата си. По същият начин имаме и его, но ние не сме егото. Ние сме душа. Важно е да разберем разликата, защото ако се идентифицираме с егото ще живеем в безкрайно объркване и нещастие.
Дневния ред
Егото има свои собствени интереси, които нямат нищо общо с нашите. Много често обаче, ние сами не можем да направим разликата и се впускаме в преследване на желанията на егото ни. Ако усетите, че копнеете за власт и внимание, вместо за любов и щастие, знайте че вашия лидер е егото.
Стресът – храна за егото
То причинява стрес в живота ни, поради факта че непрестанно се стремим да защитим его-идентичността си. Това ни кара да се чувстваме застрашени по всяко едно време. Стресът пречи на мисленето ни, не позволява на душата да се изрази като ни държи във властта на егото.
Азът води до нещастие
Егото има склонността да желае власт и над тези около него. Превръща ни в безчувствени хора, способни да мислят и говорят само за себе си. А кой иска да бъде в такава компания?
Ако се впуснем да вървим след егото си, животът ни най-вероятно ще стане доста по-самотен и нещастен. Целия този стрес и бдителност, която Азът провокира ще се излее в много битки, в които ще загубим приятелства и близки.
Ако искаме да водим спокоен и щастлив живот трябва да съумеем да се разграничим от егото си. Трябва да успеем да направим приоритет нашите собствени желания и максимално да ограничим властта на азът над самите нас.
Ако излезем от хватката на егото ще преоткрием любовта, защото ще бъдем по-съпричастни, достъпни, не толкова самоуверени и забавни. Ще разберем, че все пак светът не се върти около нас.