Животът ни е едно пътуване с много пътища, спирки, изкачване на върхове, пустини, оазиси и пресичащи се реки от радост и отчаяние. Преминаваме през дните без да знаем какво ни очаква.
А би било страхотно да имаме поне малка идея какво ни предстои, за да избегнем неприятно и привидно непреодолимо препятствие.
Трудностите
Но, единственото което знаем е, че животът се променя с всяка минута. Независимо от действията ни, никой от нас не е имунизиран срещу безкрайните удари по пътя. Малко или много всеки е преживял своите трудности.
В подобни моменти, колкото и силни да сме често губим пътя си. Превръщаме се в объркани, уязвими и безпомощни хора, за които става невъзможно да намерят изход.
Но не е важно пътуването, а начинът по който го правим. В действителност можем да се справим с всяко нещо, докато умът ни не го нарече „страшно“. Чувството на страх води до още повече страх, който ни пречи да мислим и действаме рационално.
Ако умът ни не може да предвижда бъдещето, тогава защо му се доверяваме? Защо вярваме на преплетените му истории?
Да ги изживеем?
Замисляли ли сте се, че може би промяната идва , когато е необходима и е точното време да продължим напред без някого или нещо? Промяната предполага някакво действие – било то външно, вътрешно или от двете по-малко.
Да, не звучи особено оптимистично и успокояващо, но по един или друг начин, тя е неизбежна. В моментите, в които усещаме че светът ни се разпада е най-добре да го приемем,за да изживеем емоциите и мислите, които ни връхлитат, да се наплачем, да бъдем тъжни, яростни или уязвими.
А след това е време за…
Почивка
Въпреки, че звучи доста неправилно и възмутително е хубаво да се отдалечим от проблема и рушащия се свят. След като сме изживели чувствата и емоциите, умът и тялото ни се успокояват.
Това ни дава по-голям шанс да оценим ситуацията по-рационално и да изберем най-добрия вариант за действие.
Подкрепа
Да не се лъжем, в трудни моменти всеки има нужда от рамо. Това е времето, в което да загърбим егото си и да потърсим съвет или морална подкрепа.
В крайна сметка, понякога дори суровата подкрепа, която ни показва грешките има своя положителен ефект.
Да решим дали да се отдадем на страданието
Не е лесно, когато болката ни изгаря отвътре, но тя е част от това да бъдем хора. Когато се сблъскаме с нея, трябва да приемем чувствата, да ги обмислим и усетим, за да решим дали ще се отдадем на страдание или не.
Да, да, точно това имам в предвид – болката е неизбежна, но избора дали да страдаме или да продължим напред с живота си е изцяло наш. Независимо от това, какво решение сме взели животът си тече. Защо тогава не направим пътуването си малко по-леко?
Да дейставаме
Решенията ни предполагат действие, а действията водят до промяна. Следователно, ако сме в ситуация, която не ни допада имаме възможността да я променим по някакъв начин, а ако евентуално не можем – променяме отношението си към нея.
Отношението ни играе изключително важна роля при каквито и да е ситуации. Ако още в началото погледнем въпросния проблем по-малко по различен начин от обичайния за нас, няма да имаме нуждата да се справяме с каквото и да било.
Да се съсредоточим върху сегашния момент
Това, което се е случило е минало, защото няма как да се върнем и да го променим. Това, което идва – не знаем какво е и дали ще дойде. Има ли смисъл да огорчаваме днешния си ден с вината от миналото и безпокойството за бъдещето?
Това само би направило деня ни още по-труден, мъчителен и приглушен от мисли и емоции, които трябва да изживяваме отново и отново.
И нека да не забравяме, че след бурята изгрява слънце и животът, който се руши пред очите ни, може би просто се пренарежда, за да приветства новото – по-добро и така силно желано.