Като родители, възпитанието на децата ни е една от най-важните задачи в живота ни. Стремим се ежедневно да направим децата си независими като оценяваме тяхната зрялост и компетентност.
Стараем се да ги научим да имат по-голям контрол върху решенията си, без да осъзнаваме, че понякога ние сами им го отнемаме.
Възпитанието
Основата за отглеждането на децата ни, ние взимаме от родителите си, макар и понякога да имаме съмнения за резултата. По този начин предаваме от поколение на поколение всички практики и изрази, които не винаги имат положителен ефект.
Въпреки, че децата ни не ни слушат, а ни гледат какво правим, трябва да имаме в предвид и факта, че изразите, които най-често чуват от нас оставят отпечатък в съзнанието им.
Възпитанието им зависи от нашия собствен пример на поведение и това, което им казваме постоянно в израз на похвала или критика. За съжаление, понякога дори похвалите имат негативна отзвук.
Какво да не казваме на децата си?
„Защо поне малко не приличаш на брат си/ сестра си?“
Сравненията са пълна загуба на време. Всяко човешко същество идва на този свят със своите собствени възможности, които са му отредени. Всеки е специален, по свой собствен начин.
Сравняването е вид подценяване, което оставя чувство за малоценност и несигурност във възможностите. Освен това, може да накара едно дете да се почувства по-малко обичано.
Да наказваме детето си с мълчание
Комуникацията между хората е определяща за цялостното ни съществуване. Защо тогава смятаме, че да не говорим с децата си като вид наказание е полезно?
Длъжни сме да говорим с тях, да обсъждаме и споделяме, защото иначе започваме да губим връзката, та дори и самите тях. Споделяйки как се чувстваме ние от създала се ситуация, ги учим да споделят, да се чувстват сигурност и взаимност.
„Не вярвам в теб!“, „Разочароваме!“
Негативните изрази, които използваме с идеята да се поучат от критиката са лоша идея. Знанието, че ние им вярваме по един или друг начин им дава кураж, сила и мотивация да вървят напред, без да се страхуват от неуспех.
Децата са деца, правят грешки и ние трябва да им покажем не как да не ги правят, а как да ги поправят. Трябва да ги научим да разбират реакциите си, за да може да ги контролират и да имат успехи, дори в неуспехите.
„Толкова си умен“
Няма как да не похвалим децата си и да отпразнуваме техния успех, за да ги мотивираме да продължават напред. Но трябва да бъдем много внимателни, защото с такива категорични твърдения има опасност да ги накараме да избягват трудни задачи, които биха развалили образа им в очите ни.
„Защото аз така казвам“
Как така? Искаме да ги научим да се независими, а отнемаме контрола им с думи, които не дават ясно обяснение за целта на занятието.
Да, не винаги имаме време и нерви да обясним причините, но ако искаме един ден да са независими трябва поне да се опитваме да им дадем основателна причина защо искаме от тях да направят нещо.
„Ходя на фитнес, за да отслабна!“
Трябва да бъдем внимателни и към това, какво казваме за самите себе си. Ние сме техния пример, и ако видят че се борим с преобразяването на тялото си, най-вероятно ще възприемат думите ни като послание да се стремят към същото, ако искат да се чувстват добре в кожата си.
Можем да премахнем негативния елемент с изрази като „Обичам да ходя на фитнес, защото ме зарежда с енергия и сила!“.
Трябва да се научим, че най-важното във възпитанието на децата ни е не какво правим, а как го правим и не какво казваме, а как го казваме.