Интервюто е практически най-важния етап от започването на работа. Търсейки работа, ние се фокусираме върху автобиографията и мотивационното писмо, защото всъщност това е първото, което вижда работодателя. Тези две неща са отправната точка той да ни покани на интервю.
Разбира се има и други критерии, които повлияват избора на работодателя като брой кандидатствали, възможностите, които те предоставят и прочие. Но нека за миг си представим, че този етап е преминал и сме поканени на интервю.
Грешката, която допускаме
Всеки, който желае да се представи блестящо на интервю, предполагам е чел безброй статии за това, какво да правим или не по време на интервюто. Аз няма да се спирам на тях, защото има достатъчно изписан материал по темата.
Била съм на доста интервюта за работа и осъзнах че автобиографията показва, но не доказва какво знаем и можем. Тоест работодателя вижда какво знаете, но ще разбере дали наистина имате познанията и качествата едва след като ви наеме на работа. Идеята на интервюто е да представите себе си – какъв човек сте и как сте постигнали всичко до този момент.
Какво имам впредвид
На интервюто работодателят ни вижда за първи път и от външния ни вид може да си направи много изводи за нас като хора. На подсъзнателно ниво същото правим и ние самите, когато срещаме нови хора – пресяваме. Това е моментът, в който той се запознава с излъчването ни, с маниерите и с нас като личност.
А сега да се върнем на самото интервю, защото според мен основната грешка е че се съсредоточаваме върху това да дадем правилните отговори на въпросите. Истината е, че такива няма. Работодателят ни кани на интервю, за да види не какво ще му кажем, а как ще го направим. За него са важни нашата емоционална интелигентност и ефективна комуникация. Той се стреми в компанията му да работят хора, които са общителни и контактни без значение от позицията. Като цяло живота си е една безкрайна комуникация и каквото и да работим ще имаме контакт и с колеги и с клиенти.
Интервюто е моментът, в който работодателят преценя дали сме спокоен или нервен човек, дали сме притеснителни или не, дали сме от хората, които признават грешките си и дали държим на думата си. Той придобива представа за това как мислим и разсъждаваме, за да бъде сигурен, че дори и в случей на затруднения ще намираме начин да се справяме с даден казус. Работодателят иска хора отворени за нови знания и умения , които могат да се адаптират бързо без това да повлиява на работата им.
Какво имам впредвид, да речем че човек кандидатства за учител по английски, притежава необходимите знания, но няма подходът да ги предаде на човек, който за първи път се сблъсква с езика. Или пък човекът е програмист, който е свикнал да работи сам върху проектите си и му липсва контакта с хората. Тоест можем да сме един от най-добрите в сферата си, но имаме нужда и от други чисто човешки умения, с които да взаимодействаме с хората около нас. Това е начина, по който успяваме да създаваме приятелства, да предаваме знания, да придобиваме такива и да се усъвършенстваме.
Подготовката ни за интервю включва проучване на фирмата и длъжността, за която кандидатстваме. Но трябва да подготвим и самите себе си така,че да успеем да представим своите силни страни на фона на слабите. Това е начина да предразположим работодателят да поиска да разбере колко добре знаем на практика нещата изброени във автобиографията ни. Интервюто е повод да помислим какви сме като хора и какво ще покажем от себе си.
Как да се подготвим
Няма точна рецепта, по която да се подготвим за интервю за работа. Няма верни отоговори на въпроси. Всички материали, които може да намерим свързани с интервю за работа са по-скоро насоки за по-добро представяне.
Моят съвет е да освен да се грижим за своите знания и умения в това, което сме добри е да обърнем внимание и на уменията ни като хора. Да комуникираме повече, да бъдем по-отворени към нови неща, да обръщаме внимание на реакциите ни в определени ситуации, да бъдем по-наблюдателни и малко по-уверени. Все пак трябва да вярваме в себе си, за да повярват и другите в нас.