Съществува ли перфектна възраст за брак? Не, няма такива. Нашите възприятия за света около нас зависят от гледната ни точка. Ние сами решаваме кое е добро, лошо, перфектно или не. А и всеки има правото да прави, каквото пожелае стига да не пречи на околните.
В този ред на мисли според едно от последните проучвания по въпроса, най-подходящата възраст за женитба е между 28 и 32 години. Тоест, ако искаме да имаме стабилен брак е необходимо да не избързваме, но и да не закъсняваме прекалено.
Женитба?
Мисълта за брак върви ръка за ръка с развода. Поради някаква странна причина смятаме, че сключването на брак на ранна възраст носи по-голяма вероятност за развод. Но, в действителност сключването на брак на по-късен етап от живота ни не изключва тази възможност.
Сигурно и вие като мен се чудите защо експертите смятат този диапазон от години за златната среда. Всъщност това е възрастта, в която нито сме твърде млади нито сме твърде стари. Това е периодът, в който сме достатъчно улегнали, за да направим разликата между пеперудите в стомаха и истинската съвместимост. Освен това сме достатъчно млади, за да опознаваме себе си и да се надграждаме.
Нека да не забравяме факта, че когато го има – бракът повлиява целия ни живот. Това имаме в предвид, когато се чудим дали сме готови да споделим живота си с някой. Въпросът не е в това дали сме готови да заживеем с партньора ни, а дали сме готови да поставим грижливо живота ни в ръцете му.
Готови ли сме?
Определено трябва да бъдем достатъчно млади, за да отговорим на въпроса и достатъчно улегнали, за да го направим пред правилния човек.
Най-доброто време да помислим за установяване е в края на 20-те ни години, когато започваме да се чувстваме по-стабилни благодарение на различните части от живота ни, които придобиват по-голям смисъл. Предимствата идват от факта, че сме завършили образованието си, имаме работа и по всяка вероятност сме взели по много от сладостите на живота.
Или казано на кратко до някаква степен знаем какво искаме, а ако не – знаем какво трябва да направим, за да го постигнем. Освен това, цялото това съзряване намалява риска от взимането на прибързани решения.
Моментът на съзряване
Не е тайна за никой, че до около 25 годишна възраст вятър ни вее на бял кон или поне повечето от нас. Сякаш не искаме да приемем факта, че растем и се борим всячески. И така докато не стигнем моментът на съзряване.
Това е възрастта, в която имаме по-реалистични очаквания за живота, а любовта е по-малко идеалистична. Това е времето, в което си позволяваме да се насладим на моментите, на хората и на емоциите.
Чакането
С напредването на възрастта и съзряването започваме да придобиваме нови социални роли. Промененото мислене и новооткритите за нас гледни точки ни помагат да се справим с житейските събития и с очакванията за съответната възраст.
Това включва създаването на семейство и отговорностите свързани с него. Тоест, избягването или отлагането на брака означава неоправдани очаквания, които водят до семейно или социално неодобрение.
Независимо дали си го признаваме или не, неодобрението ни кара да изпитваме чувство за вина и срам, че не сме постигнали това, което от малки ни учат че е трябвало да постигнем до съответната възраст.
И така твърде дългото чакане подкрепено от чувството ни за вина може да ни подтикне към прибързани и необмислени решения, за да получим така чаканото одобрение.
Характерът ни
Както не веднъж сме споменавали, виждаме света наоколо такъв, какъвто е вътре в нас. Следователно, прекалената влюбчивост и отдръпнатост могат да имат същия негативен ефект без значение от възрастта ни.
Независимо колко сме самостоятелни и успели, светът е за двама. Да, всички имаме нужда макар и за малко да заглушим външния свят в собствената си компания – но сме създадени за да я споделим.
Дали за добро или за лошо през последните години под натиска на съжителството на семейни начала бракът сякаш излезе от мода. Но, ако искаме точно това с този човек сега – значи това е правилното решение.