Може би едно от най-неудобните и плашещи неща в живота на много от нас е да попитаме някого за нещо. Много пъти именно това колебание ни пречи да постигнем това, което искаме.
Същността
Независимо от това, какъв e животът ни и как го живеем, той е един низ от желания.
Поддържането на взаимоотношения от каквото и да е естество си е цяло изкуство, чиито създатели сме самите ние. То започва да вехне и да се обезличава в ръцете ни, когато нямаме смелостта да изказваме истината такава, каквато е за нас.
Оставяме контрола в ръцете на приятелката ни, на която не можем да откажем, на шефа ни според, който нямаме нужда от почивка или на любимия, който изисква повече отколкото да дава, само защото даваме превес на страха да изразим желанията си.
За съжаление няма човек, който да не е бил наранен или отхвърлен. И пак за съжаление, всеки следващ път не става по-лесно и не сме по-готови да приемем случващото се. Но най-страшното от всичко е, че никога не сме напълно готови да поискаме това, от което имаме нужда.
А, какво е всъщност най-лошото, което може да се случи ако застанем уверено зад желанията си? Може би – в отговор да получим „Не!“, който в крайна сметка ще бъде същия и ако не попитаме.
Смелостта
Ако днес отделим пет минути да се върнем назад във времето ще осъзнаем, че всички наши желания и мисли, които сме имали смелостта да изкажем и да започнем да градим вече са част от живота ни.
За да получим това, което желаем трябва да го поискаме и да го привлечем. Да попитаме някого за нещо е просто действие, което може да има значителни двустранни резултати.
Истината е, че колкото и дълбоко да крием и да не искаме да си го признаем, хората имаме нужда и обичаме да помагаме на околните. Получената помощ повлиява положително нуждаещия се и оказалия помощ. И нека не забравяме, че каквото и да правим и казваме е защото искаме.
Така или иначе, от време на време всички имаме нужда от допълнителна доза кураж, за да изразим себе си. Нека не забравяме:
Стойността си
Тъжната истина е, че каквото и както да го правим ще бъдем възхвалявани от един и подценявани от друг. Това обаче няма никакво значение. Защо ли?
Всеки ни възприема спрямо своите лични убеждения и това автоматично ни прави и добри и лоши, и цветни и сиви. Тоест, другите не могат да бъдат критерий за нас като човек, защото всеки вижда това, което е провокирал в нас.
Всъщност, това, което искам да кажа е, че никой никога няма да ни оцени толкова, колкото бихме го направили сами.
Че за да получим трябва да дадем
В живота нищо не идва даром. Когато искаме каквото и да било трябва да сме готови да дадем нещо от себе си в замяна. Все пак новото трябва да има място, където да се настани.
И хората не четат мисли
В голяма грешка сме, ако мислим че хората знаят какво мислим и кое е важно за нас. А и може би е по-добре да не можем да четем мисли.
Животът и взаимоотношенията ни ще бъдат спокойни и стабилни, когато не оставяме околните да предполагат, а бъдем напълно откровени с тях.
Време е да се осмелим да знаем какво истински искаме и да го заявим пред света!