Тялото ни се адаптира и развива също както нас. Затова имаме части, които някога са имали специфична функция за разлика от днес.
Още като деца сме се изумявали на набръчканите ни пръсти на ръцете и краката. Гледаме ли сме в огледалото онази странна месеста издутина висяща в задната част на гърлото.
Да, телата ни са впечатляващи машини. И макар да има много малко части от телата ни, от чиито функции вече не се нуждаем, те са доказателство за развитието ни – кои сме били и кои сме днес.
„Неизползваните“ части на тялото
Под „неизползваните“ части на телата ни имаме в предвид тези, на които вече не разчитаме. Това са атрофирали части или такива, които се развиват до някаква степен без да изпълняват определената за целта си функция, както преди.
Това разбира се не е някакво ново откритие, защото още Чарлз Дарвин ги описва като доказателство за еволюцията и при хората и при животните.
Набръчкани пръсти
Всички знаем, че прекарвайки прекалено много време във вода пръстите на ръцете и краката ни започват да приличат на стафиди. Но, защо?
Функцията на това явление е да ни даде по-добро сцепление при боравенето с обекти или при ходенето по мокри повърхности.
Апендикса
Апендикса ни е прикрепен към дебелото черво и изглежда сякаш нищо не прави освен да се възпалява от време на време.
Според последните проучвания обаче ключовата му роля е свързана с имунната ни система. Добрите му бактерии помагат в борбата срещу инфекциите.
Розовата част в началото на окото
Основната функция на конюнктивалната тъкан или малката розова част в ъгъла на окото ни е да подпомага движенията на очната ябълка и изтичането на сълзите.
Преди обаче е играела ролята на полупрозрачен трети клепач, който овлажнява и защитава окото като същевременно осигурява достатъчна видимост. За разлика от нас, животните все още имат своя трети клепач.
Ненужна ДНК
В телата ни има доста ненужна ДНК, която е част от генома ни, но изглежда сякаш по-скоро пречи, отколкото да помага. Знаем обаче, че ако в природата има нещо ненужно – то или ще бъде премахнато или заменено. Тоест, ако ненужната ДНК наистина беше ненужна еволюцията отдавна да беше започнала да я премахва.
Според специалистите в областта ролята й е да обединява генома гарантирайки, че хромозомите се свързват правилно в ядрата на клетките ни. Без ненужната ДНК клетките всъщност умират.
Интерстициум
Интерстициумът идва от латински и буквално означава междинно място. Той представлява запълненото с телесни течности пространство в цялата вътрешност на тялото, което формира мрежа от непрекъснато взаимодействащи си отдели. Вече е признат като най-големият самостоятелен орган.
Намира се навсякъде в тялото ни запълвайки пространството между органите. Основната му задача е да предпазва органите ни като въздушна възглавница.
Безполезни имунни клетки
В телата ни се крият голям брой безполезни имунни клетки. Щом са безполезни защо ги имаме? Всъщност няма нищо безполезно в природата.
Те атакуват опасни инфекции, които остават незабелязани прикривайки се като част от тялото.
Мъдреците
За повечето хора мъдреците са непоносима болка. Макар с еволюцията човешката челюст да се трансформира към по-малка, те все още съществуват.
В действителност вече няма нужда от много здрави челюсти, защото диетите ни са насочени към по меки и обработени храни.
Опашката
При всички бозайниците опашката служи за равновесие и подвижност. При нас хората обаче, тя става ненужна от моментът, в който сме се научили да ходим изправени.
В последствие еволюцията я е превърнала в слети прешлени, които днес наричаме кокцикс.
Аурикуларните мускули
Тези мускули служат за движение на видимата част на ушите с цел да се открие плячка или хищник.
С времето сме загубили тази способност, освен малък процент от хора, които успяват да мърдат ушите си до някаква степен.
Мускулът палмарис лонгус
Този мускул се намира между китката и лакътя. Видим е когато поставим гърба на китката на масата и докоснем показалеца и кутрето. Палмарис лонгус липсва при малък процент от хора.
Мускулната лента, която изпъква някога е помагала на предците ни да се катерят по дърветата като е подобрявала захвата.
Дали всички настъпили промени се дължат на факта, че сме опитали да направим нещо различно – да ходим прави?