Може би единственото по-опасно място за живеене от затвора е светът извън него. Потвърждение за това не особено приятно „заключение“ получаваме всяка вечер от вечерните новини.
Престъпленията сякаш са игра на домино – всяко води до следващо. Независимо от постиженията ни, развитието и усъвършенстването ни, очевидно човешката ни природа има сериозни недостатъци в това отношение.
Затворите
И макар, че не всеки иска да нарани друго човешко същество има много хора, които приветстват с усмивка това си желание. В опит да избегнем максимално опасността и да поддържаме и живеем в едно здраво и осъзнато общество се появяват затворите.
Всъщност, те съществуват откакто има закони за нарушаване. Разликата е в това, че в древността те по-скоро са били място за пречистване и покаяние преди присъда за екзекуция или поробване. Най-често предците ни са използвали изолирани подземия или острови.
Затворите са дом за много знайни и незнайни престъпници. Дом изпълнен с изключителна агресия и нестихващи желания за мъст. Насилствената атмосфера често се подсилва и от жестоките условия за живее и тези създавани от персонала на затвора. Престъпниците имат право да избират между това да се борят ежедневно за живота си или просто да се примирят.
Кои са най-ужасяващите?
Най-вероятно сме чували истории за затворници, които живеят в сравнителен лукс със стаи за игри и удобна, приветлива килия. Но, това е едната страна на монетата.
От другата страна стоят затворите, където грубото и може би дори брутално отношение е едва ли не норма. Уютът е заместен от мизерия, болести, насилие и пренаселеност.
Затвор Питещи
Бившият затвор е построен в края на 30-те години в град Питещ в Румъния. Приютявал политически затворници, той остава в историята като един от най-ужасяващите затвори, заради експериментите за превъзпитание водени там до 1951 година.
Въпросните експерименти представляват жестоки методи, които комунистите използвали, за да изтезават и промиват мозъците на затворниците. Основната цел на дейността била да променят личността и да я накарат напълно да се откаже от своите политически и религиозни убеждения.
Експериментът се състоял от няколко етапа, които включвали изтезания за получаване на нужната информация и дори признаване на неизвършени престъпления. Жестоката картината се допълва от обществено унижение свързано с вярванията на затворника, изяждането или потапянето му в урина и изпражнения, изхождането или плюенето в устата на други затворници.
Алкатрас
Затворът е разположен на остров Алкатрас близо до Сан Франциско, щата Калифорния. Първоначално е бил предвиден за морски фар, но се използвал като военна база. Тъй като става икономически неизгоден се трансформира в затвор.
Днес островът е музей,където затворът разказва за едни от най-опасните престъпници в историята. Това е мястото, в което може би един от най-известните затворници Ал Капоне или Белязания прекарва 4 години от живота си.
Затворът се слави с многобройните си опити за бягство, всички от които са неуспешни.
Затворът в Урга, Монголия
Въпреки развитието си, затворите в Монголия все още се славят с жестоки наказания и тежки условия за живот. Дори днес центровете им за задържане на затворници, където изчакват съдебния процес са много по-опасни от затворите.
Но, те избледняват пред монголската затворническа система от началото на 20 век. Престъпниците в затвора в Урга се държат затворени в кутии подобни на ковчези. Дървените съоръжения с размери около метър на метър и двайсет, и около метър и осемдесет отвор за храна се съхранявали в тъмни подземия.
В така наречените „килии“ няма възможност за каквото и да било движение, не може да се легне или да се седне, а ръцете на затворниците били с белезници. Кутиите били предназначени за затворници чакащи екзекуция, но както и сами можем да се сетим много от тях умирали преждевременно.
Затворът Карандиру, Бразилия
Затворът Карандиру е известен със събитията от един единствен ден. На 2 октомври 1992 година започва спор за футболен мач между двама затворници, който прераства в бой между две банди. Всичко това води до затворнически бунт, който бива потушен след като полицията убива над 100 затворници.
Освен това претъпканият затвор се слави и с лоши здравословни проблеми като HIV.
Затворът на Дяволския остров
Дяволският остров се намира край бреговете на френската армия Гвиана в Атлантическия океан.
През деня затворниците са работели до смърт, за да премахнат дърветата и да изградят непреходни пътища за никъде. А, през нощта били оставяни на прилепите оковани. Част от затворниците били държани в дупки в земята, покрити с железни пръти.
Макар да се е смятало за невъзможно да се избяга от острова, затворникът Анри Шариер успява. Той разказва за времето си прекарано на острова в книгата „Папийон“ или „Пеперудата“.
Затворът на остров Петак, Русия
За никого не е изненада, че затворът често е наричан „Алкатрас на Русия“, тъй като е пленил едни от най-опасните престъпници на Русия.
Затворът предоставя само две свиждания за година и психически изтезания заключвайки затворниците за ден в стая за двама. Абсолютно безнадеждно е човек да се надява да се измъкне от там, защото каквото и да реши да предприеме ще бъде посрещнат от смразяващите води на Бялото езеро.
Неспазващите правилата затворници ги очаква отново изолация за над 10 дни в още по-малка, тъмна стая с кофа и дървена дъска, на която да сядат. Честата изолация е придружена и от ограничен достъп до основни съоръжения като баня и други.
Макар, че са в безопасност от насилие и злоупотреби под някаква форма, много затворници се поддават на изживяната психологическата мъка.
В действителност – опасността е навсякъде.