Всеки човек поне веднъж в живота си е имал момент в който е пожелавал да има живота на някой друг. Този момент обикновено е момент на слабост, момент в който преминаваме през труден период от живота си.
Момент, в който сравняваме себе си и живота си с този на другия. И в това до някаква степен няма нищо лошо, защото желанието да се усъвършенстваме ни води напред. Но дали животът на другия е наистина по-добър от нашия?
Ето трите неща, за които да помислим?
Колкото по-малко знаем, по-добре
Истината е, че луксът и финансовата свобода са доста привлекателни. Успелите хора карат живота да изглежда прекрасен, постигането на желания лесно, а изживяването на мечтите е като да си поръчаш чаша кафе. Но дали е така?
Работата е там, че ние виждаме само крайния резултат. За нас успелия човек има каквото иска и получава това, което иска. Но не знаем как е стигнал до тук, не знаем как е минало пътуването му? Дали е успял да стигне на време?
Готови ли сме да преминем през същото, да жертваме мили за нас неща? Готови ли сме? Сигурни ли сме? Резултатът означава действие, а това че можем само да предполагаме подробности за дейстието не означава, че животът и пътят на другия е блажен.
За да получиш трябва да дадеш
Хората имаме странния навик да забравяме, че нищо не получаваме даром. Устроени сме така, че желанието да искаме от живота не свършва и всяко сбъднато желание, води до ново.
За жалост обаче, винаги когато получаваме нещо, губим друго. Получаваме нова добре заплатена работа-губим от времето ни с близките и не виждаме как растът децата ни, но това е начинът да се запази баланса в живота. Няма как да имаме всичко, пък и какво ще го правим и къде ще го сложим.
За всяко едно наше желание се иска щипка смелост, лъжичка вяра и няколко чаена чаша усилия. Трябва да сме готови да дадем част от себе си, от времето си и от душата си.
Какво всъщност означава успех
Въпреки, че в днешно време думата успех носи по-скоро материален заряд, успехът е лично, морално, финансово или обществено удовлетворение от положен труд. Всеки сам за себе си решава какво е успехът и какво му дава той.
Аз вярвам, че единствения човек с който трябва и имаме право да се сравняваме сме ние самите преди две, три или пет години. Обикновено сравненията са предимно свързани с материалния аспект от живота – колата, финансова възможност, къща. Успехът обаче може да измерва и моралната и душевната красота.
Погледнете себе си, станахте ли по-спокойни, по-искрени, по-добри, по-надеждни, по-достойни и по-стойностни хора? Преодоляхте ли свой страх, простихте ли? Обичате ли?
Нищо в света не е такова, каквото изглежда. Всички живеем живота си и показваме на околните само това, което ние искаме да видят. Ценете живота си, връщайте се към вашето аз от преди години и вървете напред.