Ах, любов! Ти си тази сила, която движи света и вдъхновява живота ни – от вълнуващите стихове до всяко наше действие. Нищо не може да се сравни с намирането на любовта. Независимо дали сме 20, 40 или 60, всички те търсим – истинска и трайна.
И макар да сме открили перфектния партньор за нас, с който да си обещаем „докато смъртта ни раздели“ често поставяме точка там, където трябва да има запетая. И то само защото не осъзнаваме, че това е просто една от многото стъпки, които трябва да направим по пътя към по-дълбоката и истинска любов.
Влюбването
Влюбването е най-лудата, най-заблуждаващата и най-преходната страст в живота ни. Тази магията на природата ни кара да се събираме и да създаваме живот.
Това неописуемо, зашеметяващо и прекрасно чувство се дължи на коктейла от хормоните на щастието – допамин, окситоцин, естроген, тестостерон и серотонин. Чувството се засилва и от факта, че имаме човек до себе си, в чиито ръце можем да поставим и надеждите, и мечтите, и страховете си.
Окрилени сме от мисълта, че с този човек ще изживеем непознати неща, ще сбъдне желанията ни и ще спази обещанията на всички провалени връзки преди това. И така опиянени вярваме, че ще сме влюбени завинаги.
Но, както споменахме в началото, най-разтърсващият етап е и най-кратък. Никой не знае със сигурност колкото дълго може да продължи влюбването – може би няколко месеца или пък години. Може би това е и причината някои хора да сменят партньорите си по-често – да не спират да бъдат влюбени.
Реалността
Това е етапът, който започва бавно да се прокрадва по време на връзката, но не е изключено да се случи изведнъж. Любовта е силна и продължава да се задълбочава.
Реалността е етапа на радостта, задружността и опознаването. Научаваме се какво харесва човекът до нас и разширяваме собствения си свят в името на двама ни. Въпреки, че емоционалната буря от влюбването е позатихнала, се чувстваме близки, защитени, обгрижвани и ценени.
На този етап все по-често ни връхлитат мисли за семейство и деца, въпреки че сме започнали да виждаме недостатъците на другия. Но, не – проблема не е в това, че вече не сме влюбени, а зареди отшумялите емоции покрай влюбването.
Възторгът, който сме изпитвали в началото започва да спада, защото тялото ни не може вечно да ни приготвя зашеметяващия коктейл. И точно тук е момента, в който да премислим добре, за да не сбъркаме преминаването на следващ етап в любовта с края на любовта.
Разочарованието
Разочарованието е етапа, в който нещата тръгват в обратна посока. Причини има колкото искаме – дали заради натовареността в работата, ангажиментите в семейството или зареди самото ежедневие, което връзката е придобила.
Започваме да се чувстваме сякаш по-малко обичани и обгрижвани, което от своя страна дава сигнал на мозъка ни да се вкопчи в малките неща, които започват да ни притесняват. И не че преди не са били там, просто сега го няма опиянението.
Обхванати сме от чувството, че сме в капан… и то неромантичен. Усещаме раздразнителност, отчуждение, чудим се къде е отишъл човекът, в който сме се влюбили. Копнеем за любовта, за тръпката, за страстта и не знаем как да я върнем.
Всички тези смесени мисли и емоции, които бушуват в нас разболяват душата, тялото и ума. Важното е да знаем, че това е просто стъпка напред към онази същата първоначална любов, която трябва да направим.
А, най-хубавото на разочарованието е, че всичкия този огън изгаря илюзиите, които имаме за себе си и партньора ни. Дава ни възможност да се преоткрием и да оценим човека до нас такъв какъвто е, а не проекциите, които сме му дали като „идеалния партньор“.
Възходът – създаване на истинската любов
Колкото и странно да звучи, но знам че има хора, които ще ме разберат, преминем ли етапа с разочарованието ще бъдем възнаградени.
Истината е, че ние и партньорът ни сме слезли от върха и вече сме истински – такива, каквито сме всъщност. След като вече сме разбрали, че и партньорът ни е човек с мечти и проблеми, етапът на възход ни позволя да ги приемем и да работим върху тях.
Едва, когато се познаваме истински и се приемаме и обичаме такива можем да започнем да работим в екип. Преминали сме през трудния етап на разочарованието и сме осъзнали, че любовта не е само романтика и интимност.
Тя е за двама – готови да бъдат екип, да се доверят един на друг, да си помагат, да си лекуват раните, да се развиват и да градят. Тази екипност и всеотдайност прераждат смехът и любовта, които мислим че сме изгуби. Освен това ставаме два пъти по-силни от преди, защото знаем, че с нас е човек, който сме търсили и чакали толкова дълго.
Напълно естествено е да загубим ранните романтични и изпепеляващи чувства, но за сметка на това на по-късен етап ни очаква нещо много по-дълбоко и истинско.
Разбира се, изисква се доста комуникация и упорита работа, за да достигнем тази така желана любов. А, ако не успеем трябва да знаем, че не сме срещнали правилния човек, с който да споделим пътуването.