Темата за истинската любов най-вероятно се обсъжда откакто свят светува. Част от нас вярват, че тя не съществува, а безнадеждните романтици – че всяко човешко същество има своя сродна душа.
Независимо от коя страна на реката стоим, истинската любов съществува – приказна, романтична и страстна.
Истинската любов
Любовта е дива и динамична, изискваща непрестанен поток от действия, за да процъфтява. Приемайки ни в обятията си, тя отклонява мислите ни към чувствата на партньора ни спрямо нас.
Способни ли сме наистина да почувстваме чувствата на другия? Я стига, та ние самите изпитваме затруднения да обясним и ясно да изразим любовта си. Единствените чувства, които можем да изживеем и усетим са нашите собствени.
Признавам си… звучи малко плашещо и разочароващо, че единствения човек, над който имаме власт във връзката ни сме ние. Ние задвижваме едната половина на динамиката, а партньора ни другата. Следователно, ние избираме дали да я подсилваме с израз на доброта, уважение и любов или да я разрушим потъпквайки интимността и човека.
Свършва ли любовта?
Без значение колко ни е трудно да го приемем, любовта свършва – връзки се разпадат, семейства се разпокъсват и приятели се забравят. А, сега на къде? Какво да правим след като света ни не е този, който познаваме?
Дали ще успеем да я върнем…дали да не опитаме? Не, може би е по-добре да изчакаме другия да прекрати връзката или пък най-добре направо да ни напусне? Все трудни въпроси…чиито отговори носят страдание.
Любовта е въжето, за което двама души се хващат. Когато единия отпусне захвата, вижда болката от падането на другия. А когато продължава да го държи леко в очакване, че той ще го пусне вижда как бавно съсипва и себе си и него.
Въпреки, че изобщо не е лесно да оставим зад гърба си нещо, което ни е давало спокойствие, щастие и любов, защото времето, силата или пък самите ние сме се изчерпали, задържането му зареди миналото е още по-непоносимо.
Взимането на решение за прекратяване на дадени взаимоотношения никога няма да бъде лесно. Но, ако сме стигнали до там значи нещо се е променило.
Промяната
Промяната е единственото сигурно нещо в живота ни. Дали ще бъде в положителна или отрицателна насока, целта й винаги е да ни напомни от къде сме тръгнали, на къде отиваме и кои сме всъщност.
Положителната промяна означава че поддържаме правилния ход на събитията, които сме желали, а отрицателната – че сме се отклонили от пътя си. Ролята й в любовта е абсолютно същата.
Ако някоя сутрин се събудим и осъзнаем, че „не познаваме“ човека в спалнята, значи е време да спрем и да разберем къде точно сме направили крачка в страни от мечтите си. Време е да се събудим и да осъзнаем, че болката е неизбежна, но за сметка на това е временна.
Времето не е константна величина и за жалост учените не са открили начин да го спират. Независимо дали сме с правилния, с грешния или сами, времето минава. Въпросът е в това, че с грешния човек ще бъде по-скоро изпитания, отколкото щастие и любов.
Оставайки с грешния човек обричаме директно още двама, а индиректно много други. Готови ли сме да останем във връзка, докато знаем, че сродната ни душа е някъде там и ни търси? Готови ли сме да поемем отговорност за нещастието на партньора ни като го лишава от любовта, която заслужава?
Готови ли сме да направим толкова много хора нещастни само защото нямаме смелостта да признаем истинските си чувства?