Да бъдем отхвърлени е едно от най-трудните преживявания в живота ни. То въздейства на тялото ни със сила способна да предизвика физическа, емоционална болка и хормонални проблеми.
Отхвърлянето
Най-мъчителното и болезнено отхвърляне е от страна на любимия, защото тялото спира да произвежда хормоните на щастието и любовта. В този момент, липсата на едните води до появата на хормони на стреса като кортизол и епинефрин, които поглъщат мозъка ни.
Така, както тялото изпраща сигнали на ума, че е има нужда от храна или вода, така и ние с мислите си му казваме как да се чувства. За да изпълни желанията ни, в тялото ни настъпват промени, които да постигнат нужния резултат.
Последиците
Физическа болка
По-голямото количество кортизол, което се отделя при отхвърляне кара мускулите да се подуят, за да бъдат подготвени за евентуална битка. По този начин, тялото ни казва че е разбрало за настъпилите промени и се опитва да се справи с тях.
Тоест, въпросната физическа болка, която усещаме идва от подуването на мускулите.
Сърцето също изпитва болка
Причината да изпитваме сърдечна болка е поради факта, че отхвърлянето минава по същите невронни пътища в мозъка, които са свързани с физическите наранявания и болки.
Трябва да имаме в предвид този факт следващия път, в който някой ни сподели, че сърцето го боли.
Затваряне
Любовните взаимоотношения са един вид пристрастяване към хормоните на щастието. При загубата на физическата и емоционална близост, губим необходимата ни доза щастие. Ставаме объркани, самотни и се затваряме в себе си.
В това състояние се опитваме да пресъздадем по един или друг начин чувствата, за да възстановим липсващите хормони. Навлизаме в един омагьосан кръг на спомени и опити.
Губим посоката
Мозъкът се фокусира изцяло върху болката, без значение от вида й. При отхвърляне изпитваме, както физическа така и емоционална болка и става почти невъзможно да мислим за друго.
С дадения от мозъка ни приоритет, и ние и тялото ни преживяваме отхвърляне отново и отново, което само засилва болката.
В допълнение, света, който познаваме, плановете и очакванията ни са унищожени. Излизаме тотално от зоната си на комфорт и започваме да се лутаме в лабиринта на спомени и надежди.
Повишава риска от депресия
Ако погледнем реално на нещата, отхвърлянето си е удар под кръста за егото. То веднага ни навежда на мисълта, че причината да сме в създалата се ситуация се крие в нас. И така затворени в себе си и мислите си за това къде сме сбъркали вървим по пътя на депресията.
А този път е изключително опасен, защото се отразява на самочувствието ни и на начина, по който проектираме връзките си впоследствие.
За съжаление няма рецепта, с която да се справим с отхвърлянето. Но преживяването му може да бъде малко по-лесно ако си припомняме, че:
- имаме хора в живота ни, които ни обичат може би повече отколкото ние себе си
- нищо в този живот не е лично – всичко е въпрос на приоритети