Тялото ни е истинско чудо, което разполага с над три милиарда клетки. Всяка от тях извършва определена дейност – да виждаме, да усещаме вкуса и допира, да бягаме, да скачаме и други. Но, от къде знаят, за какво точно отговарят и как да си свършат работата?
Отговорът е ДНК. То е като план-инструкция, който тялото ни получава.
ДНК-то
ДНК-то или планът е написан на специална азбука състояща се от четири букви – А, T, С, G. Тази азбука сме виждали под формата на красива спирала, където отделните букви са стъпалата на стълбата, а релсите й са изградени от специални атоми и захари.
Кодони са всички трибуквени ДНК думи, които можем да създадем – GCA или ATG. А, в момента, в който съчетаем думите получаваме ДНК изречение, което всъщност се нарича ген. Гените дават на клетката специфичната й задача като и казват да прави протеин.
Съкращението ДНК идва от названието дезоксирибонуклеинова киселина. Тя е молекулата съдържаща генетичния код на организмите. Всяка клетка съдържа ДНК, която й казва какви протеини да създава. Протеините са предимно ензими.
Причината да споделяме определени черти с родителите си е наследствеността на ДНК. Много често при копиране на ДНК се получават грешки като изтриване, добавяне или заместване с елемент на повтаряне. Тези грешки наричаме мутации.
Мутациите могат да се окажат фатални за организма, но има и такива които могат да бъдат неутрални или полезни.
Къде се намира?
ДНК се намира в ядрото на всяка клетка. Части от него са групирани в пакети, които наричаме хромозоми. И както може би си спомняме от часовете по биология, повечето хора имаме по 23 двойки хромозоми. Само половите хромозоми, двойката X и Y, която създава мъжки или женски черти е различна при всеки.
Интересното е, че средно над 8% от ДНК-то ни е вирусно. ДНК-то ни може да бъде атакувано от болест или много силен вирус, който да остане с нас до живот. Ние го предаваме на наследниците си и така с течение на времето се натрупва.
Какво ни казва?
ДНК-то ни е като книга, която ни описва дори и след смъртта. Благодарение на способността му да се запазва за хиляди години на студено, сухо и тъмно място са разкрити много убийства и древни загадки за живота и смъртта на различни хора.
Генетика не винаги е всичко или нищо. В повечето случаи генът ни дава повишен или понижен шанс за определени резултати като колебанията в килограмите, но резултатът не е финален. Други гени и влиянието на околната ни среда като хранене и физическа активност също допринасят за крайния резултат.
С други думи, ДНК-то ни не е само физическите белези, които можем да видим с просто око като цвят на очите, косата и пола, а и знак за възможни рискови ситуации спрямо здравето ни.
Какво още не знаем?
Имаме около 10 трилиона клетки. Тоест, ако разгърнем цялата си ДНК би означавало да пътуваме около 65 пъти от Земята до Слънцето. Това са си няколко тома, нали?
Идентични ли сме?
Всички хора сме идентични, тъй като около 99,9% от ДНК-то ни е еднакво. В малкият 0,1% се крие уникалността ни – кожа, коса и очи.
Освен това споделяме над 90% от ДНК си с горили, шимпанзета и орангутани.
Човек с два ДНК профила?
Макар и рядко срещано е напълно възможно да съществува такова явление наречено химера. Как всъщност се случва?
Човек може да се превърне в химера, ако се подложи на трансплантация на костен мозък. Възможно е да се случи и при нормална бременност, когато майката запази част от ДНК-то на бебето.
Има ли клетки без ДНК?
Единствените клетки, в които няма ДНК са червените кръвни клетки. Причината за това е, че те унищожават ядрото си след като вече нямат нужда от него за съзряването си.
Един и същи код ли споделят идентичните близнаци?
Генетичният им код е еднакъв, но в процеса на растеж влияние оказват и начинът на живот и околната среда. Следователно могат да развият малки различия, докато изглеждат поразително еднакво.
Колко важно е ДНК-то?
Изучаването на ДНК ни показва колко красив и сложен е животът. С негова помощ могат да се разкрият механизмите за предаване на болести и начина, по който всъщност действат. А, това от своя страна води до напредък в науката – предотвратяване и лекуване на болести.