Никой не обича лъжата – нанася тежки рани и ни оставя в ъгъла обидени, предадени и безпомощни. Но, истината е, че ние се самозалъгваме всеки божи ден.
Най-вероятно всеки има своята причина за това, но в повечето случаи е за да се почувстваме по-добре. Лъжите са нашите малки истини, които приемат формата на щит срещу болезненото възприемане на някакъв по-дълбок смисъл.
Залъгвайки се залагаме дългосрочните си нужди в името на краткосрочните ни желания.
„Ако имах повече време щях да направя …“
Пълни глупости. За жалост или искаме да направим нещо или не. Въпрос на приоритети. Ние сме привлечени от идеята за нещо, но когато се стигне до самото действие желанието ни драстично намалява.
Много искаме да научим още един език, да започнем бизнес или да правим йога, но не влагаме време в желанието си. Ако искаме нещо ще го направим, ще отделим от времето си и ще се заемем.
Да, знам – всички сме страшно заети. Но, в действителност решението да бъдем заети е избор на инвестиция на време. Всички инвестираме от времето си за нещата, които са ценни за нас и искаме да правим. Следователно, по всяко време можем да решим да спрем да ги правим или да ги заменим с други.
„Нищо не е както трябва“
Всички сме чували две различни истории от двама души присъствали на една и съща ситуация. Всичко е въпрос на гледна точка. Нещата са такива, каквито изберем да ги виждаме.
Ако мислим, че нещо е хубаво – прави сме, ако мислим, че не е – ами пак сме прави.
„Искам да се променя, но не мога защото…“
Ако наистина искаме ще се променим. Всичко останало са извинения. В това разбира се няма нищо лошо – всички го правим. Ако обаче не се променяме, то е защото на подсъзнателно ниво намираме някаква полза и от това, което ни притеснява.
Твърде често сами си поставяме границите, в които да се развиваме и израстваме.
„Ако мога да направя/да имам …, тогава животът ми ще бъде прекрасен“
Както и не веднъж сме говорили, едно желание води до друго. И за всяко следващо изразът ще бъде абсолютно валиден. Но, от опит знаем, че каквато и да е целта ни, тя няма да реши проблема с щастието ни за постоянно.
Изглежда така сякаш ни е заложено да съществуваме в леко недоволство. И може би в това се крие ключа към еволюцията в света. Недоволството поражда непрестанен поток от желания, които се осъществяват и водят до развитие и усъвършенстване.
Но, тази прекрасна стратегия изключва идеята за щастие. Губим се във въпросния поток и не оценяме нещата, които имаме сега. Идеята е да се насладим на предизвикателството наречено живот и да приветстваме промяната.
„Аз съм жертва на миналото си“
Да, жертви сме, но на настоящето ни зареди минало. Жертваме настоящия момент в дълбоки анализи за неща, които не можем да върнем или променим.
„Ще го направя по-късно“
Ако не знаем какво ни носи бъдещето – как знаем, че имаме време? Никой не знае с колко време разполага. Може утре да се събудим и да осъзнаем, че вече нямаме възможност да направим така желаните неща.
Не съществува идеален момент за каквото и да било – или правим това, което искаме или не.
„Всеки път се провалям“
Ще ви издам една малка тайна – дори и да постигнем най-съкровените си желания, животът ни пак няма да бъде такъв, какъвто сме си представяли. Пак ще има недоволство, трудности и падания.
Но, нали за да се изправим трябва да сме паднали? Това, че нещата не се получават точно, както искаме и неуспехите ни са повече отколкото на другите не означава, че не сме постигнали нищо в живота ни.
Провалът означава опит и безценен урок, който прави следващите ни решения и действия много по-категорични и осмислени.
„Какво ще кажат хората, ако …“
Независимо от действията ни, хората ще говорят. В действителност, те не се интересуват от нас толкова, колкото си мислим. От друга страна тези, които ги е грижа са заети да мислят, какво всъщност ние мислим за тях.
Страхът ни не се провокира от хората, а от самите нас – от това, какво ние ще мисли за себе си. Зад лъжата крием своята несигурност и слабости.
„Проблемът е в комплексите ми“
Всички ги имаме. Въпросът е как точно ги виждаме. Ако за някой сме най-прекрасния и ценен човек, въпреки минусите ни, за друг – можем да бъдем най-ужасния, въпреки плюсовете ни. Гледаме едно и също небе, но всеки от нас вижда различни неща.
Те са нашите отличителни белези пред света и ни придават уникалност, но не ни определят като човек.
През по-голямата част от времето се чудим и маем кои сме, на къде отиваме, защо не стигаме, какво искаме и как да го постигнем. Гореспоменатите лъжи са отговорите ни. Факта, че задаваме въпроси предполага липса на отговори – дали наистина имаме нужда от тях, за да се изживеем живота си?