Живот – днес се събуждаме окрилени от щастие, а утре – потънали в мрачни мисли. Понякога вглъбени в ежедневните си проблеми попадаме в капана на бушуващите вътре в нас емоции. А те, със всичка сила ни дърпат назад.
Все по-често не успяваме да се отърсим от тези тъмни облаци, които ни обезкуражават и не ни позволят да видим, че често лошото е стъпка към успех.
Всъщност, щастието не означава липса на проблеми. По-скоро то е способността ни да се справяме с тях. Колко често се замисляме за чудните неща, с които бихме изпълнили ума си, ако не беше зает с мисли по борбите, които водим непрестанно.
Борбите
Ако се замислим логично, единственото от което се нуждаем наистина е здравето. То е това, пред което всичко останало губи смисъл. Но, като едни истински хора го забравяме вперили поглед към това, което желаем, но все още нямаме.
Вместо да видим какво наистина притежаваме и сме постигнали, ние бленуваме за това, което сме изгубили и никога сме нямали. Ние просто искаме – в най-добрия случай получаваме и не оценяваме. Омагьосан кръг!
В действителност, животът както и да си го направим никога няма да бъде идеален, розов и безпроблемен. Животът ни се дава като подарък, с който ние решаваме какво ще правим. Във всяка една секунда от нас се иска да направим избор дали да се вкопчим в нещата, които той ни отнема или да се погрижим за тези, които ни дава.
Изходът
Независимо от взетото решение винаги следват последствия, които отново могат да бъдат добри или не чак толкова. Но, това е живота – едно цветно платно, което едновременно ни вдъхновява и разтърсва из основи.
Позитивните емоции имат способността да ни вдигат на крака за части от секундата макар и за кратко, но силата на негативните емоции е много могъща и дълготрайна. Въпреки невъзможността напълно да ги отстраним, можем да ги укротим до някаква степен като:
Не се обвиняваме
Да се обвиняваме за дадена ситуация е опция по подразбиране. Природа – всеки от нас се приема за център на Вселената. И когато нещата се объркат виновниците сме самите ние. Разбира се, не сме далеч от истината понеже над 90% от това, което получаваме в живота е в следствие на нашите мисли, действия и думи.
Но, самообвиненията не допринасят за подобряване на ситуацията, а напротив – влошават я. Тоест, това което е станало – е станало. Не можем да го върнем нито да го променим. Отделеното време за обвинения е загубено, защото обвинението не е решение.
А, знаете ли кой е единствения човек, който би ни помогнал да се измъкнем от дадена неприятност? Това сме самите ние. Тогава защо непрекъснато се опитваме да победим себе си?
Не се фокусираме върху нещата, които не са наред
Всички го правим – появява се проблем и ние се фокусираме изцяло върху него. Животът ни е като колата ни – тя отива там, където ние искаме да сме. Какво си мислим, че ще се случи ако насочим колата си към стена и ако се спираме постоянно на това, което се обърква? Разбира се нищо хубаво – допълнителни неприятности, при това не само за нас.
Основната работа на мозъка ни е да обработи и съхрани океана от данни, така че нервната ни система и съзнанието ни да я осмислят. Но, как точно става това? Фокусът на съзнателния ни ум решава кои да бъдат извлечените данни, независимо от това дали са добри или лоши.
Така например, мисълта ни че нищо не е наред премахва положителните импулси от заявката към мозъка и ситуацията става все по-черна и страшна. Винаги пристигаме там, където насочим вниманието си. Ако искаме да идем в Париж, защо да тръгваме за Китай?
За жалост, всеки един от нас знае какво е да ни боли душата, да не искаме да виждаме никого и да не намираме смисъл. Всеки съвет в подобен момент е от полза, но би бил излишен ако самите ние не вярваме дълбоко в себе си, че можем да се справим и наистина си струва да опитаме. Все пак и трудностите и радостите са временни.