Какво прави деня ни красив? За какво мислим преди да заспим вечер? Усмихваме ли се, спомняйки си нещо случило се през деня? Може да е нещо малко, но точно в това се крие красотата на живота.
В днешния забързано умислен свят сме вкопчени в големите моменти, в скъпата кола, голяма къща и многото пари. Толкова улисани, че забравяме да се насладим на щастието, което ни носят малките неща в живота ни.
Малките неща
Те са тези, на които трябва да обръщаме най-много внимание, защото имат най-голямо значение. Именно те ни зареждат с усмивки и положителни емоции в ежедневието ни.
В повечето случаи, големите неща за които се тревожим са извън нашия контрол, а малките – са винаги там, независимо дали ги виждаме или не.
Добрата новина е, че щастието до някъде е измерима наука зависеща само от нас самите. Колкото повече обръщаме внимание и оценяваме насладата от малките неща, толкова по-жизнени, ентусиазирани и щастливи ще бъдем.
Винаги трябва да избираме да правим това, което ни кара да се чувстваме добре. Истината е, че малките неща обикновено са лесно постижими, но често остават на заден план – разходка в парка, медитация, време със семейството ни, с любимия, парче шоколад или пеене под душа.
Виждаме ли ги?
В основния ни фокус ежедневно са нашите големи цели към които се стремим. Но, осъзнаваме ли всъщност,че те се състоят от стотици наши малки решения, които ни помагат да ги реализираме?
И така, вперили поглед в крайната дестинация пропускаме важността на самото пътуване. Подминаваме с лекота силата на малките жестове, топлите прегръдки и милите думи, способни да променят всичко около нас.
И макар, че днешният свят ни приканва да мислим мащабно е време да осъзнаем, че не е нужно да правим големи неща, за да променим живота си или този на другия. Време е да спрем, за да чуем песента на птиците, да усетим аромата на цветята и полъха на вятъра.
Как да се научим да ги ценим?
За да започнем да оценяваме малките наслади в живота си, трябва първо да започнем да ги забелязва. А, за тази цел трябва да се научим да забавяме темпото на забързания си живот.
Живеем на автопилот и много често оставаме безсилни срещу борбата с времето и хилядите неща, които искаме да постигнем. И това ще бъде винаги така, защото работа и задължения ще има винаги, независимо колко процента даваме от себе си.
В такъв случай, защо да не се забавим за няколко минути и да отделим време за тези малки и прости неща, които ни карат да полетим? Те са там зареди нас – зареждат ни с положителни емоции, разсейват ни макар и за момент, но най-вече – за да им се насладим.
Да бъдем благодарни
Отношението на благодарност ни учи да ценим малките неща в живота ни, които незнайно защо приемаме за даденост. Благодарността ни помага да се фокусираме върху настоящия момент и това, което имаме тук и сега.
Независимо какво се случва в живота ни, в основата му лежи баланс и винаги има причина да бъдем едновременно тъжни и радостни. Благодарността изисква търпение и упоритост, но е верния път към оценяване на истинските и значими богатства в живота ни.
Да помагаме на другите
Дори да не си го признаваме открито, всички ние понякога имаме нужда от помощ и сме помагали дори, когато помощта ни не е изисквана. Все още помним приятното чувство от радостта в очите на другия и искрената му усмивка, нали?
Помощта е тайната за постигане и създаване на щастие. Получаваме усещане за цел в момента, в който отместим поглед от собствения си живот и допринесем за този на другия. Помощта е двустранен процес, чрез който помагайки на другия – помагаме и на себе си.
Да бъдем близо до природата
Може би едно от най-големите чудеса на света е природата. Времето прекарано сред тази така необятна красота и магия ни помага да се свържем със себе си и да разберем, какво е наистина важно за нас.
Това невероятно преживяване активира всичките ни сетива и ни напомня колко незначителни са проблемите ни и понякога дори самите ние.
Чистият въздух, вълшебната гледка и земята под краката ни въздейства на мозъка, тялото, емоциите и мислите ни. Природата ни напомня за всички истински значими неща, които дават смисъл на живота ни.
И нека да помним, че най-важното в живота не е самата цел, а пътят извървян до нея.