Гръмотевичните бури са много повече от перфектното време за романтична обстановка, гледане на страшни филми или разваляне на плановете ни.
И макар да ги свързваме предимно с мрачно, тъмно небе и мокри дрехи метеорологичното явление около тях е наистина впечатляващо.
Бурите
Гръмотевичните бури се характеризират със светкавици, гръмотевици, силни ветрове, градушка, торнадо или дъжд. Не винаги обаче носят със себе си влага. Съществуват и сухи гръмотевични бури, при които няма дъжд, но виждаме мълниите и чуваме гърмежи.
Причината за бурите е влагата от долната или средна част на атмосферата, която се смесва с топъл и не толкова стабилен въздух от земята. Така получената „смес“ започва да се придвижва към висшата атмосфера и образува облаците, които произвеждат явлението.
Най-благоприятното време за гръмотевични бури е през пролетта, лятото и есента, когато имаме повече топлина на земята, отколкото във въздуха. Мощността на една такава буря се равнява на тази на атомна бомба.
Бурите се образуват в най-големите облаци наречени кумулонимбус. Те са способни да натрупат енергията на няколко атомни бомби, благодарение на движението и циркулацията на топъл въздух. При този процес наречен конвекция, топъл и влажен въздух се издига към горната атмосфера, кондензира се, пада и образува купесто-дъждовния облак.
Той не спира да се разраства докато има влажен въздух, който да се издига, кондензира и пада. Истината е, че гръмотевичните бури се сформират значително бързо – за по-малко от час.
Гръмотевиците
Гръмотевицата представлява звуковият заряд на енергия от светкавицата. Обикновено той се чува след това, защото светлината се придвижва по-бързо от звука.
Въпреки, че нямаме модерните технологии на метеоролозите, ние също можем да изчислим приблизително колко далеч е гръмотевичната буря.
В момента, в който видим светкавица пускаме хронометъра и го спираме веднага щом чуем гръмотевица. Получените секунди делим на три и получаваме в километри разстоянието на бурята от нас.
Светкавиците
Светкавицата е дело на статичното електричество. Кумулонимбус или купесто-дъждовните облаци са доста зловещо място, около което бързо се движат водни капки и частици лед, и се търкат една в друга.
Сблъсъците между тях създават статично електричество, което води до положителен заряд в горната част на облака и отрицателен в долната.
В моментът, в който разликата между горната и долната част стане достатъчно голяма, статичното електричество се разтоварва под формата на светкавица.
Въпреки, че светкавичните удари са малки, те са доста мощни. В 2 – 3 сантиметра широчина на светкавицата могат да се поберат до 10 милиона джаула енергия.
Светкавиците преминават през въздуха с над 400 000 километра в час, достигайки температура над 30 000 градуса по Целзий. Именно високата температура предизвиква мигновеното разширяване на въздуха около светкавицата създавайки силния гръм.
Как да бъдем в безопасност?
Гръмотевиците са изключително плашещи и мощни, но добрата новина е че не могат да навредят на никого. За съжаление, обаче двете й най-страховити приятелки – светкавицата и градушката могат.
Има едно не писано правило „30 на 30“ за реакция при гръмотевична буря. Щом видим светкавица започваме да броим и ако не стигнем до 30 преди да чуем гръмотевица трябва незабавно да намерим подслон. Оставаме на закрито половин час след като чуем и последната гръмотевица.
Както знаем водата и металът са проводници на електрически ток, затова веднъж щом сме на закрито не трябва да използваме телефон, компютър или каквито и да било електрически инструменти. Добре е също така да не ползват мивката, душа и цялата водопроводна система.
В случай, че сме навън търсим затворена сграда за подслон. Ако такава няма може да се скрием в изцяло метално превозно средство, но не и да се облягаме на него. Следователно, ако сме на велосипед или мотор трябва веднага да слезем от него.
Ако не можем да намерим подходящ подслон, приклякаме с ръце на коленете и глава между тях. Стараем се да избягваме всякакви метални съоръжения, предмети, самотни дървета, стада домашни животни, големи групи хора и електрически стълбове.
При евентуална среща с мълния бихме усетили настръхване на косите и необичайно изтръпване на кожата. Ако сме прави трябва незабавно да паднем на колене с ръце върху земята и след това веднага да легнем, за да позволим на електричеството да премине през раменете и ръцете ни.
Единственото, с което можем да помогнем на поразен от мълния човек е незабавен сърдечен масаж като на всяко петнадесето притискане на гърдите правим изкуствено дишане уста в уста.