Великите, но забравени българи – Петър Петров

Сподели с приятели

Отдавна за света не е тайна, че България не успява да задържи най-добрите си кадри. Все по-често ставаме свидетели на хора създали нещо от значение за света, които напускат родината си.

Определено, местоположението не е от значение за човек, който се развива и допринася за всеобщото благо. Нека обаче, ние да не забравяме хората прославили и поставили България на картата на света!

Петър Петров

Въпреки, че с постиженията си е дал нов тласък на живота, той е един от хората, които тънат в забрава. Петров е роден в българското село Брестовица на 21 октомври 1919 година.

Той е заловен от германци, докато защитава френската линия и е изпратен в лагер за немски военнопленници. След освобождаването си става офицер в Българската армия.

Поради опасения от репресии, Петров емигрира в Германия, където получава магистърска степен по електрическо, машинно и строително инженерство.

Постижения

Може да се каже, че почти всичко, до което се е докоснал се е превърнало в постижение. Натрупаният му опит се дължи на участия в изграждането на военновъздушни бази, електрически централи, мостове и космически проекти.

Дава най-доброто от себе си за изграждането на ракета по проекта „Аполо“ на НАСА. Използвайки разумно технологичните познания, получени по време на работата си с НАСА, Петров успява да разработи първия по рода си безжичен сърдечен монитор.

Година по-късно е последван от друг успех – като разработва компоненти за първия цифров часовник. Към списъкът с изобретенията му можем да добавим и първата компютъризирана система за измервания на замърсявания, и устройства за метеорологични и комуникационни сателити.

Най-голямата му страст

Динамичното му ежедневие не е пречка едновременно с това да се занимава и с корабоплаване и корабна архитектура. Той оставя следа в проектирането и изграждането на над 50 кораба.

Верен на страстта си, модернизира лодката „Джемини II“, с която се записва световен рекорд за бързина през далечната 1967.

Петър Петров е изключителен изобретател, заслужил всяка награда и признание. А, едно от най-големите му признания може би е морският нос на остров Брабант в Антарктика, носещ името му .

Нека да получи заслуженото признание и от нас като го помним!