Любовта е най-великото чувство на света, способно да ни вдъхнови, окрили и дори да ни разруши. Тя е навсякъде около нас, независимо от формата и интензитета си. Намира се както в безбройните малки и големи неща така и в хората, които срещаме по пътя си.
Няма точно определение, в което да се смести и не признава никакви рамки и граници. В такъв случай, възможно ли е да има разлика между това да обичаш някого и да си влюбен в него? Какъв тип любов изразяваме казвайки на някого „Обичам те!“?
Обичаме ли или по-скоро сме влюбени? А, възможно ли е да сме и двете едновременно?
Каква е разликата?
Най-вероятно за повечето от нас, израснали с приказните истории за принцове и принцеси, да си влюбен и да обичаш някого е едно и също. Но, в действителност да си влюбен и да обичаш са две корено различни неща.
Осъзнаването на тази разлика е от изключително важно значение за изграждането на едни истински и трайни взаимоотношения.
Когато сме влюбени в някого искаме да притежаваме човека
До такава степен вярваме, че човекът е перфектен, че ни се иска да бъде част от живота ни и от самите нас. Изпитваме постоянен порив да бъдем с него всяка минута и секунда, по какъвто и да е начин.
Влюбването ни кара да вярваме, че имаме нужда от другия за да бъдем щастливи.
Когато обичаме – имаме нужда от човека
И въпреки, че границата тук е много тънка, обичта ни кара не само да искаме човека, а и да имаме нужда от него. Нуждаем се от него, за да му дадем частица от себе си.
Обичаме само и единствено, когато приемаме другия за достоен да притежава част от нас. Тоест, влюбването ни кара да взимаме, а обичта да даваме.
Когато сме влюбени се интересуваме от човека повече, отколкото в реалност
Химикалите, които се отделят по време на влюбване в тялото и в мозъка ни ни карат да вярваме, че човекът до нас е най-великия на света. Подтикват ни да вкопчваме вниманието и интереса си изцяло в него.
Този начин на поведение и мислене изчезва заедно с изчерпването на химикалите.
Когато обичаме се интересуваме от човека повече, отколкото си мислим
Да сме влюбени означава да изпитваме постоянен копнеж и желание спрямо обекта на нашите чувства, докато любовта е спокойна и уравновесена. Но, и тя намира своите начини да ни държи на гребена на вълната.
За жалост, обаче много често разбираме колко много обичаме някого в моменти на раздяла и загуба. Както се казва: „Ако липсата на някого не променя нищо и присъствието му няма значение“.
Когато сме влюбени се стремим да постигнем дадена цел
Влюбването е толкова вълнуващо, зареди постоянния копнеж за още нещо.
Желаем да опознаем човека по-добре и да прекараме колкото се може повече време заедно. Винаги искаме още и още в опита си да градим по-сериозни отношения.
Когато обичаме – не бързаме
Тъй като всичко във Вселената има своите ограничения, идва момент, когато влюбването се замества от обичта. Тези спирачки плашат много от нас, които искат да продължат надпреварата.
Обичта заема почетното място за да разберем, че единственото което можем да направим е да продължим да поддържаме и подсилваме това, което вече имаме.
Когато сме влюбени, лесно можем да се разлюбим
Всяко нещо в живота има своя линия, която следва. Това, което е на върха, рано или късно трябва да слезе. Тоест, със същата страст, с която сме се влюбили можем и да се разлюбим.
Влюбването и така силната романтична любов почти винаги е резултат на умовете ни. Ние сами си позволяваме да се влюбим като идеализираме другия, въпреки че в повечето случаи реалността е много по-различна от приказката в главата ни.
Когато обичаме – не можем да спрем
Това, което ни определя като хора и характери са тези, които обичаме. Те са всичко за нас и са единствените, които могат да ни причинят истинска болка. Това са хората, които независимо дали са с нас или не – никога не напускат умовете и сърцата ни.
Те оставят дълбока следа в съзнанието и в душата ни и само при мисълта за тях избухват силни емоции. Да спрем да обичаме означава да спрем да обичаме себе си.
С течение на времето, независимо дали го искаме или не, интензивността на влюбването отшумява и се замества в най-добрия случай от емоционалната близост на обичта.