Колко пъти сме били убедени в мнението си за нещо? И изведнъж се появява някой, който да ни покаже нова гледна точка. Макар и не винаги съгласни на сто процента, човекът ни подтиква на изцяло нов начин на мислене. Готовността ни да изслушаме и да дадем шанс на друга гледна точка поддържа ума ни буден и гъвкав.
В живота, като изключим някои редки обстоятелства, нищо не е правилно или грешно. Особено, когато тези относителни термини се отнасят до това къде искаме да отидем в живота.
Перспективата в живота
Действията ни, подтиквани от мислите ни създават обстоятелствата, на които ние отново реагираме. А, реакциите ни винаги са в наша полза, а не срещу другите. За нас успехът и правенето на това, което обичаме е крайната дестинация до която трябва да стигнем.
Но, дали и това не са просто термини като правилно и грешно, с които описваме самото пътуването, а не краят му? Успешни сме, когато не се спираме пред трудностите по пътя ни, търсим знания и се развиваме. Правим това, което обичаме, когато откриваме възможност във всеки момент.
Каква ще бъде тази възможност зависи единствено от перспективата, която имаме за живота. Перспективата е гледната ни точка – позицията, от която ние гледаме и разбираме живота и света около нас.
Нека за момент си представим, че сме на Седемте Рилски езера – невероятната гледка на балкана, причудливите форми на езерата, слънчевите лъчи по лицето и вятъра в косите. Какво би станало ако променим гледната си точка и погледнем това прекрасно творение на природата от самолет? Необятното място се превръща в малка точка изпълнена с езера, дървета, земя и облаци.
Нека си представим, че сме там на 6, на 20 и на 60 годишна възраст? Дали едни и същи неща ще ни направят впечатление? Еднакво силни ли ще са емоциите и усещанията ни? Ето това е гледната точка – различни преживявания, мисли и чувства във важен момент от живота ни.
Защо е толкова важна?
Гледната ни точка ни помага да тълкуваме нещата около нас. Ако за нас нещо е грешно, това не означава че е грешно и за другия. Но, възприятието ни ще определи начина, по който ще реагираме спрямо него и съответните последствия.
Чашата може да бъде празна, на половина пълна, наполовина празна или пълна, в зависимост от гледната ни точка. Следователно, настоящата ни житейска ситуация може да бъде разочарование ако я сравним с живота на някой богаташ, но може и да не бъде в сравнение с живота в Африка, Ирак или Сирия.
Перспективата е тази, която обуславя ежедневните ни мисли, чувства и реакции. Тя е тази, която ни определя пред света и как хората гледат на нас. Тя ни води по незнайните пътища на живота. Ако се върнем към примера със Седемте рилски езера ще осъзнаем, че с течение на времето гледната ни точка носи повече благодарност и удовлетворение за настоящите ни житейски обстоятелства.
Детайлите
Чрез споделянето и обсъждането на чувствата ни показваме как мислим и гледаме на света. Това помага на ума ни да се развива, осмисля и приема нови хоризонти. Част от нас приемат нещата предимно негативно, а други – оптимистично. Истината е, че перспективата предопределя дали ще позволим на външни фактори да ни повлияят.
Гледната точка зависи от къде идваме
Гледната ни точка започва формирането си от раждането ни. Зависи от произхода ни, семейството, времето, в което живеем и до известна степен от приятелите ни.
Възгледите ни за основни неща като взаимоотношения в семейството, външен вид, роля на жените и мъжете и материални притежания се сформират още в ранна детска възраст. С течение на времето те започват да се развиват, променят, подновяват или допълват от абсолютно нови.
Гледната точка е нашата рамка
Гледната точка е рамката, в която виждаме как нещата се развиват. Това означава, че независимо дали очакваме нещо хубаво или лошо винаги ще бъдем прави за себе си.
Ако приемаме нещо за страшно, рамката ще бъде нашето ограничение. Ще стъпваме внимателно и премерено, за да не излезем от очертания периметър. Но, ако гледаме на нещата като предизвикателства, от които можем да се учим цялостната картината се променя.
Гледната ни точка ни учи
Уроците са навсякъде – независимо дали сме получили или не, каквото искаме. Въпросът е ние сами да ги откриваме. Ако не успяваме винаги може да се обърнем към хората, които знаят повече от нас.
Крайно време е да разберем, че всичко което ни се случва или не зависи само и единствено от нас и от личната ни перспектива. От нас зависи и падането и ставането. Развитието и растежът се базират на възможностите, които си създаваме и взаимодействието ни с хората около нас.
Ключа към изместването на перспективата към по-добро е винаги да помним към какво се стремим. Ако на работа извършваме ежедневни задачи, които обаче биха ни помогнали да натрупаме определени умения за това, което всъщност искаме да правим вече не е обикновена работа. Работата се превръща мигновено във възможност за учене.
И така за секунди, без да сме сменяли работното място или колегите нещата се променят. Сега всичко е различно – само защото сме променили посоката на гледната ни точка.