Без никакво съмнение децата за нас са дар от Бога. Те са причината да се стремим към по-добър живот, да ценим хубавото в живота и да посрещаме всеки нов ден с усмивка.
Вярно е, че през по-голямата част от времето те не знаят какво правят и защо, но ни припомнят възможността да преоткриваме новото в живота. Децата ни учат на нещата от детството, които сме забравили докато растем.
Да бъдем любопитни
Спомнете си за множеството моменти, в които не знаете какво да отговорите на зададен от детето ви въпрос. Това чувство до някаква степен е уникално, защото ни показва колко много още имаме да научим за света около нас.
И ние сме били любопитни като тях, но с времето сме приели някои неща за даденост без да се опитваме да ги разберем.Техните безкрайни въпроси са задвижени от любопитството да изследват света около тях, за които ние дори не сме се замисляли.
Да задаваме въпроси
Най-вероятно не можем да догоним децата си в задаването на въпроси, но все пак както виждаме няма нищо лошо в това. Въпросите показват смирение и желание за нови знания.
Да се вълнуваме
„Пристигнахме ли?“ е може би един от най-често задаваните въпроси. Това, което кара детето ни да го задава е страстта, любопитството и желанието да разбере какво този път ще бъде различно. Така че, и ние като децата не трябва да спираме да се вълнуваме за новата работа, новото приятелство, новата любов и дори малките ни постижения.
Да преоткриваме новото
Децата ни не предполагат, те опознават света около нас като опитват. Това е техният начин да разбират дали нещо е добро или не. В крайна сметка е по-добре да съжаляваме за нещо, което сме направили, отколкото за това което не сме. Предположенията не са реални, защото не дават видим резултат.
Да се възползваме от всеки момент
Забелязали ли сте как децата са изцяло погълнати от даденото занимание, с което са се заели? Те са напълно отдадени на момента и не мислят за следващия или за утре, за да могат максимално да се насладят на този. Когато порастнем имаме склонността да забравяме, че всеки момент, който ни е даден е специален и всичко в този живот е временно.
Да се изразяваме свободно
Децата не се притесняват от това, какво ще кажат и как ще го кажат. Те абсолютно безкористно изразяват чувствата и емоциите си, защото не са обременени с факта, какво мислят другите за тях. Стараем се да угодим първо на хората около нас, а след това изпитваме дискомфорт зареди това. Трябва да се научим отново да изразява себе си така както само едно дете би го направило – с грижа за себе си.
Да обичаме безгранично
Питам се: „Защо се страхуваме толкова от любовта?“ всеки път когато виждам безграничната любов на дете към майка му, към домашния му любимец или към детската му любов. Отговорът е лесен – децата живеят в настоящето. Те обичат сега, в този момент и не мислят за деня, в който домашния любимец няма да бъде там или за деня, в който детската им любов ще бъде просто приятен спомен.
Да не насилваме нещата
Децата заспиват, когато са уморени. Защо тогава понякога ние се опитваме на предела на силите си да правим чудеса. Природата ни е дала възможност за сън и почивка, а нашата задача е да и се отдадем, за да поемем дъх и да възстановим силите си.
Да приветстваме промяната
Нашите малки герои съумяват да се адаптират добре към нови неща и събития в живота им. Това се дължи отново на любопитството и вълнението от непознатото. Промяната им дава възможност за изучаване на новото и изживяване на непознати емоции. Нека да приветстваме промяната, защото тя винаги обновява и обогатява живота ни.
Да се забавляваме
И на последно място, но не по важност, децата ни учат да се забавляваме. Би било страхотно да забравим всички предразсъдъци и страхове и да се забавляваме чисто и искрено като деца, да се смеем и да се наслаждаваме на малките неща, с които живота ни дарява.
Макар и да мислим, че ние сме техните учители, не трябва да подценяваме факта, че те могат да ни научат на много повече отколкото ние тях. Благодарение на тях, виждаме света като едно по-красиво, по-интересно и забавно място.