Въпреки ежедневието и заобикалящите ни готови и бързи изкушения, едва ли има човек, който да не обича домашно приготвената храна.
В този ред на мисли държим да насърчим и децата ни да се наслаждават на домашните ястия – опитваме нови рецепти, експериментираме и възраждаме забравени отдавна.
Но, готвенето не е само подходящата комбинация на продукти, а и начина на обработка, който всъщност отключва вкусовете.
Методи на готвене
Ако искаме да впечатлим и изненадаме себе си и любимите ни същества е време да се развихрим в кухнята.
Трите основни метода за приготвяне на храна са готвене със суха топлина, с влажна и комбинирано готвене. За никого предполагам не е изненада, че и трите се фокусират върху топлината – все пак тя е тази, която въздейства на храните по-различен начин.
Готвене с влажна топлина
За приготвянето на храна методът разчита на наличието на течност или пара. Благодарение на готвенето с влажна топлина можем да приготвяме здравословни ястия без допълнителна мазнина и да омекотим зеленчуците, бобовите растения и жилавите влакна в някои меса.
Кипене
Както знаем, тази техника предполага поставянето на храната в кипяща вода, която я поддържа в постоянно движение.
Бавното кипене е моментът, в който водата тъкмо е започнала да произвежда големи, бавно движещи се мехурчета, но не е достигнала температура на кипене. Кипенето води до бързо движещи се мехурчета и наличието на пара.
Сред най-подходящите храни за варене са яйцата, пастата и кореноплодните зеленчуци като моркови, цвекло и картофи.
Къкрене
Къкренето е лек метод за приготвянето на храна, който използва високите температури под точката на кипене и се характеризира с малки мехурчета. Тоест, първо достигаме точката на кипене и след това намаляваме температурата.
Къкренето е идеалната техника за приготвяне на ориз с пухкава и лека текстура. Тоест, ако оризът ни е сух и лепкав – водата е била прекалено гореща.
Освен това техниката е изключително подходяща за успешното отделяне на протеините и мазнините от месото, които пък биха допринесли за един ароматен бульон.
Къкренето е подходящо за омекотяване и на зърнени и бобови култури като просо, киноа, овес, фасул, леща, булгур и други.
Готвене на пара
За готвенето на пара е характерно непрестанното кипене, което води до постоянно количество пара. Тя заобикаля храната, задържа влагата й и я приготвя равномерно. Тази техника може да се постигне чрез конвектомат, микровълнова, тенджера със съд за пара или фолио.
Готвенето на пара придава изключителна лекота и вкус на зеленчуците, рибата и други морски изкушения. И разбира се, именно парата придава нежната и копринена текстура на крем брюлето, панакотата и тамалеса.
Готвене със суха топлина
Тук вече нямаме нужда от влага като вода или бульон. Този метод разчита на циркулацията на горещ въздух или контакта с мазнини, който да прехвърли топлината.
Целта на готвенето със суха топлина е създаването на реакция, при която аминокиселините и захарите в храна придобиват кафяв цвят и отделят невероятния аромат и вкус. Предполагам вече всички си представяме скарата с месо и хляб.
Печене на скара
Тук мисля, че няма какво толкова ново да кажа, освен да приготвяме с много любов месото, плодовете, зеленчуците и рибата.
Печене
Печенето на фурна позволява на топлината да заобиколи храната и да я изпече от всички страни.
С негова помощ се наслаждаваме на всякакъв вид тестени изкушения като пица, хляб, сладкиши и разбира се разнообразни ястия с месо.
Пържене
Методът пържене има нужда само от малко мазнина. Той е много бърз и предполага непрестанно движение на храната. За постигане на най-добри резултата при пържене тигана трябва да бъде наистина горещ и не препълнен.
Можем да пържим всичко, което ни е по вкуса – месо, зеленчуци, плодове и всякакви странни комбинации.
Комбинирано готвене
Комбинираното готвене използва както сухи така и влажни методи за приготвянето на храна. Задушаването е основния пример за комбинирано готвене. При него храната първо се запържва в горещ тиган, а след това се прехвърля в тенджера, за да се задуши в гореща течност.