Почакай малко и преди съм бил тук? Стоях на същото място, докато ми казвахте същите неща в някакъв минал момент? Всъщност тук ли съм сега или не съвсем?
Всички тези въпроси преминават през съзнанието ни за части от секундата, докато преживяваме онова страховито чувство, че нещо не се случва за първи път.
Дежавю
Дежавю е усещането за повтаряемост. Френската фраза означава „вече видяно“. Това странно и силно чувство на познатост ни кара да се чувстваме като хора от бъдещето. А, страховитото усещане, което оставя в нас се дължи на факта, че всъщност ние знаем, че нещото не трябва да бъде толкова познато. Но, дали тези необичайни преживявания са трикове на мозъка ни или забравени спомени, които ни връхлитат?
Теориите за дежавю са десетки, но в основата, както и сами можем да предположим е дейността на мозъка. Една от тях гласи, че много често, когато срещнем подобна ситуация на действителната в паметта ни не можем да си я припомним напълно, но мозъкът ни разпознава приликите и оставя чувството за познатост, което не можем да намерим.
Защо спомените ни реагират по този начин? Единият вариант е да се случва нещо като късо съединение, което кара новопостъпващата информация да отива директно в дългосрочната памет. Другият вариант е нещо да задейства риналната кора, която сигнализира, че нещо е познато без да бъде подкрепено със спомен.
Разбира се съществува и варианта дежавю да бъдат някакви лъжливи спомени, които само усещаме като реални – сънищата. С други думи, приемаме и изживяваме нещата, които сънуваме като реални дори и когато сутрин не можем да си ги спомним. Но, мозъкът ни извиква архивирания спомен макар и той реално да не е се случил.
Какво го предизвиква?
Въпреки, че въпросът е все още загадка е намерена някаква насока в хората страдащи от епилепсия на темпоралния лоб, които преживяват дежавю много по-често. Това е заболяване, което предизвиква мозъчните клетки да изпращат безразборни сигнали към останалите клетки.
Тоест, ефектът на домино при който всяка клетка изпраща сигнал до следващата се нарича припадък, който от своя страна води до загубата на контрол над мислите и действията. Темпоралният лоб е отговорен за създаване и запомняне на спомени. А, при хората с това заболяване пристъпите започват именно там.
Учените смятат, че дежавю е свързано с темпоралния лоб, защото хората твърдят че преди припадък имат дежавю. Но, какво се случва при хората, които не страдат от епилепсия? Може би и те имат лек припадък, който не води до други проблеми?
Какво всъщност иска да ни каже мозъкът?
При дежавю една част от хипокампуса, който в действителност обединява в едно цяло информацията идваща от различни места в мозъка, активира две различни невронни вериги. Едната обработват сегашния опит, а другата – спомените. Но, защо? Какво има в предвид мозъка ни?
Паметта ни се поправя
При несъответствие в паметта, мозъкът ни се опитва да коригира грешката. В такава ситуация той произвежда дежавю, защото си спомняме нещо леко неправилно.
Имаме доминиращо око
Всички мислим за очите си като двойка – това, което вижда едното вижда и другото. Но, много от нас имат по-едно доминиращо око, което също може да допринесе за изживяването на дежавю.
Още преди и двете очи да се съсредоточат и регистрират съзнателно преживяването, доминиращото око вече е изпратило сигнал до подсъзнанието. В следствие на това, мозъкът ни приема преживяването като вече изживяно.
Разсеяни сме
Вероятността да изпитаме дежавю става още по-голяма, когато сме разсеяни и действаме като роботи. Да – в единият момент няма да можем да си спомним дали сме направили дадено нещо, а в следващия – ще бъдем уловени от онова чувство на познатост.
Имаме нужда от повече сън
Може би мозъкът ни се опитва да ни каже, че имаме нужда от повече сън когато започнем да изпитваме повече дежавю, отколкото е нормално за нас.
Определено напрежението, стресът и изтощението могат да подведат мозъка ни да прави грешки. Пък и защо да спим, ако това не беше полезно за организма ни като цяло?
Дежавю е моментно състояние, което не позволява оптималното му изследване. Както вече споменахме теориите за появата му са многобройни като стигат чак до предишни животи, знак от висшето ни Аз и връзка с неземни същества.
Каквато и да е причината за страховитото и странно явление няма нужда от притеснение, защото е абсолютно нормално.