Сигурна съм, че не съм единствената, която дълго време е вярвала, че основната цел на живота е да бъдем щастливи. Нали? Защо ни е иначе да преминаваме през цялата тази болка и трудности? Ако целта ни не е да постигнем щастие…
Преследваме щастието купувайки неща, от които всъщност не се нуждаем, работим неуморно, за да получим одобрението на хора, които не харесваме, прекарваме вечерите си с хора, които не обичаме.
Защо правим всички тези крачки? Може би това е един от онези въпроси, които едва ли някога ще получат конкретен отговор. Но, в едно можем да сме сигурни – определено не е защото искаме. Действията ни се обуславят от търсенето на щастие, за жалост винаги на неправилното място.
Ние сме такива, каквито сме…
Време е да приемем този факт. Непрестанно се опитваме да отговорим на въпроса защо – защо сме нещастни и водим непълноценен живот. Неправилно зададения въпрос води до неправилни отговори…
Не е важно защо, важното е дали можем и как да го променим. Мислим, че определени хора и вещи ни правят щастливи, но когато вечер си легнем се питаме: „Кое е следващото в безкрайния списък към щастието?“.
О, да – списъкът е наистина безкраен, защото в момента, в който получим дозата щастие трябва да се погрижим за следващата. И се въртим в един кръг на жадуване и преследване на неща, които вярваме, че задоволят усещането ни за щастие.
Как постигаме щастие?
Ако следваме мисълта от по-горните редове следва, че ако щастието е цел, то тогава трябва да можем да я постигнем. Но, както виждаме нещата не са каквито изглеждат. Така, че какво е щастието?
Щастието е по-скоро следствието от полезността. Определено звучи доста странно. Повечето неща, които правим в живота си са дейности и преживявания – почивка, работа, питие, вечеря. Трябва да ни правят щастливи, нали?
Успяват до някаква степен, но в крайна сметка не създаваме нищо, не сме полезни. Не казвам, че това е грешно, все пак трябва да правим нещо докато преминаваме през живота. Но, щастието е да сме полезни и да правим неща за другите.
Устроени сме така, че независимо какво правим – ние го правим за себе си, не срещу другите. Така, че какво беше последното нещо, което направихте за някой друг?
Нещата, които правим носят промяна
Можем да променим света като правим малки крачки, с които да го правим малко по-добър, отколкото е бил преди нас. Ако това означава да помогнем на приятел, да заведем родителите си почивка, да направим лична изненада за любимия или да направим място в автобуса на непознат сега е точния момент.
Защото в следващия момент може ние да бъдем тези, които имат нужда точно от това. И бихме били истински щастливи и благодарни ако има кой да направи това за нас. Животът е кръговрат, в който се връщаме там от където сме тръгнали, а по пътя си срещаме хора, които са точно като нас или абсолютната противоположност.
Идеята на тези малки ежедневни крачки е да направят живота ни значим, придавайки му смисъл. Смисъл да помогнеш, да спасиш и да направиш другия щастлив. Макар и рядко да се замисляме хората сме като скачени съдове, не можем да съществуваме един без друг. Ако нараним някого, страдат още много хора, ако направим добро – раздаваме щастие на много други.
А, магията на щастието се връща при нас не само чрез радостта върху лицето на другия, но и чрез удовлетворението, което усещаме вътре в себе си. Същото е с любовта – да раздаваш любов е щастие.
Мисленето
Да сме полезни е начин на мислене, който започва с едно взето решение. Какво правим за света? Полезни ли сме? Независимо от дейността и начина, по който сме решили да бъдем полезни, възможността да помогнем на един човек е много повече от това да помогнем само на себе си. А, когато един ден нас ни няма ще сме оставили част от себе си на хората и на света.
И нека никога не забравяме, че косвено или не, винаги по един или друг начин докосваме живота на другите, било то с добро или с лошо.