Не винаги сме били толкова обсебени от времето. Но, с идването на индустриалната революция часовниците стават едва ли не задължителни. Все пак компаниите някак трябва да координират стотици хора да работят в синхрон. Именно от там тръгва и идеята, че времето е пари.
Днес всички сме обсебени от времето – обикновено все не ни стига, защото не съумяваме да го разпределяме добре. Иронично е, нали – да се стремим едновременно към четири дневна работна седмица и да изпитваме доза задоволство твърдейки, че животът ни е твърде натоварен.
Какво е времето?
Въпреки, че думата време е една от най-често използваните, тя си остава истинска загадка. Времето за нас са часовниците, които го измерват в секунди, минути и часове. Но можем ли да го определим и разберем в основата му? Все пак почти всяка сфера от живота ни като религията, науката и изкуствата имат своя собствена дефиницията за времето.
Физиката е основната наука, която изучава времето. Но, дори според нея то е едно от най-трудните свойства на Вселената за разбиране. То се приема за основна концепция, която се определя чрез измерване. Тази концепция следва прогресията на събитията от миналото към настоящето в бъдещето и не е съставена и не зависи от други елементи.
Времето съществува и по един или друг начин организира Вселената в една подредена поредица от моменти. Понятието стрела на времето обхваща идеята, че времето в естествения свят се движи само в една посока – напред. След всичко казано до тук няма начин да не сме се запитали дали можем да го върнем обратно и … какво всъщност би се случило, ако успеем?
Според науката естественият свят следва законите на термодинамиката. Разбира се, термодинамиката има много закони, но вторият дава отговор на въпроса ни. Според него в затворена система ентропията, която представлява мярка за безпорядък може да бъде постоянна или да нараства. Следователно, ентропията на Вселената като една затворена система не може да намалее или да се върне обратно.
Началната точка на времето е преди повече от 13000 милиарда години, когато се е случил Големият Взрив. А, краят му е неизвестна величина! И най-вероятно нас няма да ни има да видим дали времето ще продължи или ще се случи нов Голям взрив.
Времево възприятие
Човешкият мозъкът е способен да проследява времето. За съжаление някои лекарства, други субстанции и самата ни психика успяват да повлияят на възприятието му. В единият случай времето се ускорява, когато въпросните елементи карат невроните да се изстрелват по-бързо. А, в другия – времето се забавя, зареди намаленото изпращане на неврони.
Времето се забавя, когато…
Сме изправени пред несигурност
Всички ще се съгласим, че едни от най-незабележимите 10 минути, които сме имали в живота ни са тези по време на изпит. Но, картината става съвсем различна, когато трябва да изчакаме търпеливо резултата от теста за бременност. Същите тези 10 минути изглеждат цяла вечност.
Незнайното и неочакваното като цяло носят известна несигурност, която ни кара да мислим постоянно и да се вкопчваме в детайлите. Целият този процес кара въпросния период от време да изглежда много по-дълъг, отколкото е в действителност.
Се страхуваме и се чувстваме в опасност
Един час със самолет или кола са изключително различни преживявания особено за хора като мен, които се страхуват да летят. В ситуация на страх или опасност мозъкът ни обработва огромно количество информация за секунди, за да я използва за оцеляване.
Получената информация остава в мозъка и ни дава усещането за дългия период от време в съответната стресова ситуация.
Гледаме часовника
Най-сладките „още пет минути“ сутрин минават като миг. Но, същите тези пет минути ни се струваха цяла вечност, докато чакахме биенето на звънеца.
Илюзията за спрелия часовник се дължи на изключително краткото време за мигането на очите ни от точка до точка, в което нищо реално не се случва. Това действие до известна степен прекъсва съзнанието ни. В следствие, мозъкът ни се опитва да го възстанови като напомня за гледането на часовника.
Чакаме
Всеки поне веднъж в живота си се е чудил, как с едно мигване идва крайния срок за нещо, а моментът за почивка сякаш никога няма да дойде.
Но, това не са трикове на времето, а по-скоро нашите собствени – просто в моменти на очакване на нещо желано сме неспособни да мислим за друго. Вкопчени в желанието си ставаме по-чувствителни спрямо времето и начина, по който се чувстваме.
Имаме нови впечатления
Всеки път, в който мозъкът ни получава много количество нова информация той се нуждае от време, за да я реорганизира и представи по разбираем начин. Колкото повече време отнема процесът, толкова по-дълъг се струва и периода от време, в който да кажем отиваме за първи път някъде.
Пътят ни обратно е винаги по-кратък, защото вече информацията ни е позната.
Времето лети, когато…
Бързаме
Трите дни до интервю и трите дни до получаване на обратна връзка са коренно различно време. Независимо от времето до крайния срок, то никога не е достатъчно, защото бързаме.
Когато бързаме, ние не присъстваме реално в дадения момент, защото сме съсредоточени върху завършване на самата дейност. Следователно, не забелязваме останалата информация, която кръжи около нас. И колкото по-малко информация мозъкът обработва, толкова по-бързо минава времето.
Остаряваме
Колкото повече порастваме, толкова по-бързо ни се струва че лети времето. Понякога дори не разбираме кога минава цяла седмица. И това е абсолютно вярно, защото с годините умът ни не получава толкова много нова информация.
Нещата не изглеждат нови, не изпитваме непознати чувства и няма нови впечатления. Сякаш не е останало неизследвано място, човек или емоция.
Правим рутинни действия
И тук причината е, че умът ни познава до болка мястото, хората, действията. Но, когато отидем на ново място, той започва да изучава всеки детайл и намира всичко за интересно. Умът ни се заема да обработва прекрасните гледки, новите звуци и малките детайли и ни оставя с усещането, че е минало много време.
Но, тук идва изненадата – това е само докато свикнем с мястото.
Независимо дали бързо или бавно, времето минава. Определено търсенето на нови преживявания ни вдъхновява, разтърсва умовете ни и прави дните ни невероятни.