Сега много от вас няма да се съгласят с мен – ще кажат, че най-важното, което имаме е живота. И да – няма да бъдат много далеч от истината, защото животът всъщност е времето, което ни се дава.
То идва с ограничен период, но без разписание и краен срок. Следователно, всеки от нас разполага единствено с 24 часа. Използваме го така както сметнем за добре без да се замисляме, че всяка отминала минута е вече загубена.
Времето не е като вещите, които можем да захвърлим, да заменим с нови или да ги запазим за подходящия момент. Получаваме го само веднъж. И именно това го прави толкова ценно. Моментът, който имаме сега е един единствен и уникален – не се повтаря и не се връща. Но, често осъзнаваме важността му едва, когато го загубим.
Времето
Най-неприятният и болезнен начин, който ни напомня за ценността на времето е загубата на близък. Мисълта, че имаме достатъчно време за всичко ни изиграва лоша шега, защото сме създания на навиците. И ей така, сякаш за части от секундата се връщаме към тях.
Стараем се да се държим здраво за тях, защото не искаме да се изправим пред болката да предприемем големи рискове от страх за неуспех. Смятаме, че падането боли не защото сме паднали, а защото другите ще видят, че сме опитали и не сме успели – ще ни видят слаби и уязвими.
Наистина ли мислим, че мнението на другите е определящо за нас? Все пак независимо какво правим не можем да удовлетворим желанията на света. В крайна сметка, единственото важно мнение за нас е това на семейството ни.
Животът е наистина кратък и е крайно време да спрем да си губим времето за незначителни неща. Дава ни се време, за да опитваме, да падаме, да ставаме, да вървим устремено към желанията си, да се насладим на времето и да направим нещо истинско и значимо.
Времето ни е дадено, за да даваме, да помагаме, да се учим, да израстваме по-добри и по-истински, и да предаваме нататък. Най-ценното, което раздаваме без много да го мислим е времето. Това е единственото, което имаме – нека да го използваме разумно.
Нека да се изправим срещу страховете си, да излезем от зоната си на комфорт и да преборим навиците си. Има толкова много за постигане и преоткриване. Така или иначе раздаваме от времето си – нека го правим за неща, които ни вдъхновяват и зареждат.
Как да използваме времето разумно?
Навиците ни са същевременно едно от най-хубавите и най-лошите неща в живота ни. Те са нашия остров, на който и в добро и лошо намираме пристан. Най-осезаемо мислим за тях в края на годината – преосмисляме ги, измисляме си нови и си обещаваме, че утре е деня.
За жалост обаче сме наясно, че е изключително трудно да се разделим с навик или да си създадем такъв. Все пак създаването отнема между 3 и 5 дни, а отказването повече от 20. Но, кое всъщност е трудното? Защо непрестанно се връщаме към това, което знаем и към начина, по който се държим?
Истината се крие в първата стъпка. Проблема не е в навика, в продължителността му или начина, по който гледаме на него. Проблема идва от отлагането – „От утре!“. И така утре никога не идва. Всяко следващо „утре“ ни спъва и ни кара да мислим, че нямаме достатъчно воля и характер.
Направим ли веднъж първата крачка нещата просто започват да идват от само себе си. Важно е да поставим началото. За да използваме разумно времето си имаме нужда само от малко време и желание. Независимо дали плащаме сметките си, започваме да спортуваме или просто работим за невъзможната си според нас мечта имаме нужда само от 10 минути на ден.
Сега ще кажете какво ще свършим за толкова малко време? Може би не много, но ще сме започнали! А, веднъж започнали няма да искаме да спрем. Тоест, ако нещо е в покой, то ще продължи да е до момента, в който не получи стимул. Първата крачка е стимулът, който задвижва и поддържа нещата в движение.
Важното е да отделим първите 10 минути, независимо колко много по 10 ще ни бъдат нужни след това, за да се захванем с нещата, които отлагаме отдавна.
Важното е „Защо?“
Мислим си, че за да сме щастливи трябва да разберем „какво“ е важно за нас. Но, всъщност важният въпрос е „Защо?“. От изключително значение е да разберем защо искаме и се стремим към въпросното нещо. Отговорът е нашата крайна дестинация, стимулът и причината за постигане.
Разкриването на истинската причина за желанието ни към нещо ще ни накара да направим всичко възможно за постигането му. Истината е, че не правим нищо без причина. Но, не става въпрос за тези първосигналните, които идват от разума, а за онези съкровените, които пазим в сърцето.
Нещата, които пазим в сърцето си са тези, които ни правят хора, които ни водят напред, които правят времето ни истинско и стойностно.
Защо искаме да имаме много пари? За да си купим нова кола? Да не забравяме и хубавата къща? Или по-скоро искаме да осигурим хубав дом в спокоен квартал за семейството ни? Нека позволим на сърцето да говори, за да изживеем даденото ни време разумно и със смисъл.