Изневярата е вид измяна спрямо човекът до нас, спрямо нашите принципи и идеали. Тя е предателството на всичко, в което сме вярвали.
Изневярата се свързва предимно със любовта, но такава може да има както към семейството, приятелите, така и към самите нас. Тя може да бъде на емоционално, физическо или чисто психологическо ниво.
Какво символизира изневярата
Без значение обаче, какъв вид и под каква форма е изневярата, тя индексира липсата на любов. Така е изграден целия живот – на базата на плюс и минус. Липсата на нещо трябва да бъде запълнена. Ако не сме щастливи, означава че сме нещастни, нали?
Изневярата се случва там, където любовта е освободила място за нея. Няма такова нещо като: „Не бях на себе си!“, „Не е това, което изглежда!“, „Подхлъзнах се!“. Всеки от нас е обичал и знае силата на това чувство, знае и на какво е готов, благодарение на него. Човек, който обича не мисли за изневяра, а още по-малко да я осъществява.
Няма и такова нещо като: „Не го получавам в къщи!“, защото ако искаш ще го получиш, по същия начин, по който се е случвало преди това. Истината е, че изневярата идва в живота ни, когато любовта си е отишла. Страшно е да си го признаем сами пред себе си, но няма друга причина и обяснение.
Какво ни носи изневярата
За съжаление, тя оставя много белези след себе си в човекът, който продължава да обича. Той изпада в едно яростно състояние, което преминава в някаква форма на вътрешна критика и убедеността, че това е по негова вина. И много често това чувство се прокрадва в него и в новите му любови.
Нужно ли е всичко това? Бихме ли искали да причиним това на някого, когото сме обичали? Все пак ние сами сме избрали да го обичаме!
Ако изневярата се появи в живота ви, знайте че любовта си е отишла и няма какво да се направи, няма смисъл да се борите за нещо, което не съществува, няма смисъл да се обвинявате. Просто приемете избора на другия и продължете напред, защото го заслужавате.
Самите ние сме резултата от една любов, благодарение на която днес споделям мислите си с вас. Всяко нещо, което е част от живота ни е там, защото го обичаме, а липсата на друго – че то не предизвиква в нас тази така желана любов, с която да го приемем в живота си.