Да обичаш е лесно и се случва без дори да го осъзнаваме. Знаем колко е важно да показваме и да заявяваме любовта си към някого. Но има една любов, която сякаш почти винаги ни обягва – любовта към самите нас.
Обичаме семейството, приятелите и любимия си човек въпреки грешките и недостатъците им. Толкова ли е трудно наистина да се обичаме сами себе си по същия начин? Да вярваме така, както вярваме в тях?
Перфекционизмът
Всеки човек малко или много се стреми да бъде перфектен в това, което прави и което дава на другия. За жалост обаче перфекционизмът си остава по-скоро дума и няма реално отражение в живота. Какво имам впредвид ли?
Каквото и да направим и както и да го направим, винаги ще има по-добър, по-лесен или по-правилен начин. Всеки от нас живее и разбира живота спрямо средата, в която е израстнал. Това е и причината да няма един универсален и перфектен вариянт за дадено нещо.
Следователно можем да бъдем по-добри, но не и перфектни. Няма перфектна работа, перфектен живот и перфектни хора. Ние сме такива каквито сме и можем само да се надграждаме и да се стремим да обогатяваме себе си.
Стремежът към съвършенство и вярата, че той съществува е една от причините, които ни спират да се обичаме такива, каквито сме. Той сякаш ни казва и този път не беше достатъчно, не беше много добро и не успя да се справиш. Освободете се от нуждата да сте съвършени и ще преоткриете себе си.
Одобрението
Хората имаме нужда да бъдем харесвани и одобрени. Поради това, често сме склонни да правим и харесваме неща, които не са ни по вкуса. В следствие започваме да изпитваме противоречия и съмнения, които по-скоро ни гневят и разрушават отвътре.
Това чисто човешко обичане, одобрение и харесване се случва на всякакво друго ниво, но не и на ниво на нашите действия и желания. Каквото и да правим, каквито и да сме няма как всички да ни харесват и да ни обичат.
По-вероятно е даже в желанието си да се харесаме да постигнем обратния резултат и същевременно да изгубим себе си. А струва ли да правим големи неща за хора, които всъщност дори не искат това от нас?
Факта, че даден човек не ни харесва не означава, че има проблем в нас. Не е критерий, поради който да се критикуваме и да подценяваме постиженията и възгледите си. В моментът, в който се приемем и заобичаме каквито сме се освобождаваме от нуждата да бъдем възприети от другия.
Тъжната истина е, че едва когато се научим да обичаме себе си така безусловно както тези около нас ще имаме смелостта и възможността да разкрием несъвършенния и не изцяло одобрения си потенциал.
Нека да се обичаме такива каквито сме: изпълнени с грешки, от които се учим, изпълнени със страхове, които ни карат да вървим напред и изпълнени с вълнения, които да споделяме с хората в живота ни.