Мозъкът ни е машина за изграждане на реалност. Приема цунамито от информация заливаща сетивата ни, обработва я и я превръща в нашия субективен вътрешен свят. Изключително е впечатляващо как мозъкът ни прави всичко това в реално време.
Но, ето и изненадата – голяма част от това, което приемаме за реалност, всъщност се състои от предположенията и догадките, които мозъкът ни прави. Тоест, вътрешният ни свят се състои от известна доза реалност, но тя е по-малко отколкото си мислим.
Причината е, че системата за обработка бърза да стигне до определени заключения без да съзнава, че е податлива на грешки, зареди лесно манипулативната си природа. Казано на кратко, системата вижда и чува това, което очаква и не обича да бъде поправяна.
Оптичните илюзии
Както всички знаем оптичните илюзии представляват странни образи, които не са съвсем такива, каквито изглеждат. Предимно този вид илюзии съществуват благодарение на пропуски в системата за визуална обработка. Тя прави предположение, което в повечето случаи е далеч от истината.
Въпреки еднаквата си природа, оптичните илюзии се характеризират с разнообразие в начина на работа – използват различни трикове за „късо съединение“ на мозъка. Някои от тях работят чрез свръх стимулиране на определена част от системата за визуална обработка.
Ефектите от подобни оптични илюзии наподобяват последиците от продължително взиране в слънцето. Пример за това явление са и мигащите светлини в ъглите на решетката. На пръв поглед, по ъглите на решетката има бели кръгове, които при придвижване на очите проблясват в черно.
Игривите очи
Едни от най-странните оптични илюзии включват въображаемо движение като това на точките по-долу. Но, как това е възможно?
Всъщност окото ни е способно да вижда фините детайли само в малка част от зрителното си поле. Тази малка област в центъра на ретината на окото се нарича фовея. Полученото детайлно изображение е с размери на стотинка.
За да компенсира малките размери, мозъкът ни използва много бързи автоматични движения на окото наречени сакади. След това всички тези малки изображения се наслагват заедно, за да се получи един цялостен образ.
Ако вземем в предвид движещите се точки – в опита си да пресъздаде цялостната картина, мозъкът ни се обърква от лекото засенчване в следствие на прескачащите ни очи от един кръг на друг.
Тоест, след всяка сакада, предходно гледаните точки не са съвсем там, където мозъкът очаква и прави предположение за леко изместване, което пък от своя страна създава илюзията за движение.
Объркване на цветове
Мозъкът се поддава на илюзия дори, когато се опитва да сравнява цветове или яркост. Пример за това е да кажем сивия цвят под два различни вида осветление.
В подобен случай, той компенсира това, което според него е разликата в осветлението и заключава, че сивият цвят под синя светлина вероятно е жълт, а същия под жълта светлина е син.
С други думи, мозъкът ни има вградена рутина за оценка на условията на осветление. Благодарение на нея, вечерно време виждаме нормално, въпреки изкуствената светлина.
Виждане на неща
Една от най-трудните задачи за зрителната система е да избира форми, тъй като те могат да се преоразмеряват, въртят, изкривяват, местят, закриват други форми и подобни.
За да се справи с подобни предизвикателства, мозъкът отново разчита на предположенията си. Безкрайното му желание да открива фигури е нож с две остриета, защото понякога открива такива, там където ги няма.
Точно за това виждаме бял триъгълник между трите кръга с изрязани клинове между които има три малки залени триъгълника. Но, забележете какво става след като обърнем картината. Невероятно, нали?
Още илюзии
Всички сме попадали на двусмислените изображения, които могат да се интерпретират по различни начини. Може би първото, което видим говори много за нас самите като хора?
Въпреки, че мозъкът ни не го прави нарочно няма как да избегнем илюзиите.