От малки ни учат колко е важно това да оставим нещо стойностно след себе си. Казват ни да се развиваме и да израствам, така че след време децата ни да живеят в един по-добър свят.
Но най-важното, което всъщност остава след нас са децата ни. Начинът по който ги възпитаме определя по-добрия живот, в който ще живеят.
Възпитанието
Всеки родител се опитва да възпита детето си, да му даде най-доброто, на което е способен и максимално да го предпази. И всеки родител понякога изпитва съмнения в това дали успява да се справи правилно със задачата.
Децата взимат по-малко от характера на всеки родител и в последствие ние надграждаме тези основи като ги учим да бъдат добри, учтиви, упорити и състрадателни. Казваме им какво да правят и как да го направят, но понякога забелязваме че те сякаш не ни чуват.
Силата на добрия пример
Най-важното, което трябва да запомним като родители е, че децата ни са като гъби. Те попиват абсолютно всичко, което виждат от нас. Те не слушат какво им казваме, а гледат какво правим.
Тоест за тях ние трябва да бъдем добрия пример, в който те да се превърнат. Ако искаме да отгледаме умни, възпитани и силни децата, ние самите трябва да бъдем такива. Взаимоотношенията в семейството като цяло определят взаимоотношенията на децата ни с околните. Това, което те виждат в къщи е тяхната рецепта за правилно поведение.
С други думи обстановката в къщи и взаимоотношенията са начина по който децата ни разбират света. Целта ни като родители е да бъдем най-добрия пример на който сме способни, за да може те да порастнат с добри ценности и разбирания, които в последствие да предадът на своите деца.
Истината е, че няма как да им дадем по-добър живот, ако преди това не ги научим да го познават. Примерът, който даваме на децата ни е истинското възпитание. И след време, когато нас вече ни няма, това възпитание ще бъде основата за този по-добър живот.
Това e и причината да виждаме в живота, това което носим в себе си!