Астероидите са част от Слънчевата ни система и за съжаление, често свързваме с ужасяващата мисъл за унищожение. Има предположения, че това е напълно възможна заплаха, но дали и кога ще се случи никой незнае.
Астероидите
Британският астроном Уилям Хершел им дава името, което означава „звездни“. Те са малки, скалисти и безвъздушни обекти. Малките им размери се компенсират от броя им.
Близо над 2 милиона астероида, с размер от 1 километър образуват астероидния пояс между орбитите на Марс и Юпитер. Поясът е запълнен и от още милиони много по-малки по размер астероиди. Смята се, че в него е скрита историята за създаването на света.
На повече от 4 милиарда години
Астероидите са толкова стари, колкото е и нашата планета Земя и всички останали планети в Слънчевата система. Всичко се е появило, преди повече от 4 милиарда години, когато се е сформирала нашата система.
Видове
Има три вида астероиди, които се категоризират в взависимост от това, на какво разтояние от Слънцето са се формирали. Част от тях са богати на въглерод, други на метали, трети на силикат, като е възможно да има и комбинация от трите.
Тези, които са подложени на високи температури се стопяват от части и желязото, което потъва към центъра избутва вулканичната лава към повърхността. Някои астероиди имат и метали като злато, платина, паладий и други.
Те са като снежинките
Както може да предположите, астероидите са като снежинките. Няма два еднакви. Различават се по форма и структура, всеки със своята собствена история.
Близо до земята
За да бъде астероид близо до Земята, той трябва да се намира на 44 милиона км от земната орбита. Изумително, нали? Толкова близо, а всъщност толкова далече. До момента са известни малко над 16 хиляди астероида, които са в близост до Земята.
„Опасно близо“
Веднъж годишно астероид, с размери приблизително на автомобил се удря в атмосферата на Земята. При сблъсъка се получава огнено кълбо, което изгаря преди да достигне повърхността.
Лунна система
Макар и да не са планети като нашата, по-голямата част от астероидите си имат по една или две спътникови луни. Тази лунна система е открита за първи път при изследването на астероида Ида през 1993.
Сблъсъци
Когато се сблъскат два астероида, по-малкият се разчупва и се превръща в прах, наречен реголит върху по-големия . При подобен сблъсък е напълно възможно астероидите да бъдат изхвърлени от орбитата им, което е предпоставка за сблъсъци с планети. Смята се, че Земята е претърпяла много подобни сблъсъци от самото си раждане.
Не е задължителен сблъсък с Земята
Повечето малки астероиди се унищожават още в горния слой на атмосферата. Някои от тях дори изгарят и падат на Земята като космически прах. А по-големите преминават през атмосферата, с риск да експлоадират на 15 километра над повурхността й.
Астероидите са наистина опасни, защото при сблъсък със Земята се образува кратер и се унищожава всичко в околността. В зависимост от размера на астероида варира и степенна на нанесените щети като може да доведе до гибел на живота на Земята. Тези, които се взривяват над повърхността също могат да нанесат щети, зареди топлината и ударната вълна от експлозията.