Обзалагам се, че няма човек в света, който да не е бил предаван поне веднъж в живота си. И на мен ми се е случвало няколко пъти, както в личен така и в професионален план. За съжаление, предателството винаги е било част от живота ни още от древни времена.
Предателство
От където и както да го погледнем, предателството е измяна спрямо даден човек, спрямо наши лични възгледи и вярвания. А най-лошото, приятели е, че винаги идва от хората, на които сме вярвали най-много.
Най-близките ни хора ни познават най-добре, знаят нашите мечти, цели и слабите ни места. Те са винаги до нас, когато падаме и ставаме. А решението дали да ни предадат е изцяло в техните ръце – без значение от нашите действия и думи.
Какво го провокира?
Най-вероятно има много и най-различни подбуди човек да извърши предателство. Една от основните причини за мен обаче е нашето его. То е една представа, която ние самите имаме за себе си и в моментът, в който усети заплаха за нея, то прави всичко възможно да я спре.
Всички наши действия и решения са базирани именно на идеята да се спасим от въпросната заплаха. Без значение дали предателството идва от колега, приятел или близък, то е там за да може предателят да събере позитивите.
Предателството не се извършва срещу нас, а в полза на предателя. Както за съжаление се случва днес и с доброто. Много хора го правят само, за да облагодетелстват себе си.
Как да се справим?
Нашите вярвания за живота като цяло определят, какво приемаме за предателство или не. И отново те ни помагат да се справим с изживяването.
Истината е, че предателството тотално ни съсипва, защото идва от където най-малко човек може да очаква. То ни наранява, вбесява и ни провокира да бъдем каквито не сме. Единственото позитивно нещо на предателството е, че разбираме що за човек стои срещу нас и можем поне да предпазим другите.
Най-важното е да не търсим вината в самите нас, защото предателството идва по-скоро като защитна реакция за предателя. Затова, нека да бъдем себе си и да избираме решенията си спрямо нашите ценности и цели. Нека да не позволяваме лошото в другите да се въплъти и в нас.
В крайна сметка, това което сами си направим не може да ни го причини никой друг.
Независимо дали преживяванията са добри или лоши, те са нашите уроци през които трябва да минем, за да бъдем хората, които сме днес.