Живота като цяло е ситуиран в града, зареди по-добрата переспектива за работа, обучение и възможности. В следсвтие на което селата в България са изчезващ вид. Аз съм от децата родени в града, които прекарваха ваканциите си на село. И ако трябва да бъде напълно искрена не съжалявам.
Какво ни дава селото
Селото е мястото, където отново преоткриваме връзката с природата. Все още помня какво е да се събудиш сутрин с кукуригането на петела, да отидеш да купиш топъл хляб от фурната и да изядеш половината, докато се прибереш. Знам какво е да си отгледаш малки пиленца и да хващаш тен в градината. Забързаният живот все по-често ме кара да си спомням за чистия въздух и спокойните разходки из природата.
Селото предоставя възможността да се учиш да отглеждаш и да се грижиш за храната си. Да, сега ще кажете, защо след като в магазина има всичко. Съгласна съм. Но когато човек полага физически труд, за да създате живот от едно семенце, той се учи на дисциплина и отдаденост. Учи се да цени времето и усилията си, както и труда на другите хора.
Там имаш всичко
Селото предоставя спокойствие за големи и малки. Децата играят безгрижно навън, без да се съобразяват с вдигане на шум и съседи. Сутрешното кафе е някак по-истинско навън в двора на чистия въздух. А вечерята е още по-вкусна приготвена на огън.
На село опознаваш флората и фауната на природата, защото се срещаш с кокошки, овце, крави, гъски, зайци и други. Там можеш да видиш чакали, лисици и попови прасета. Виждаш пръв щъркелите и знаеш къде е домът им. Усмихват ти се първите кокичета за сезона. Научаваш се да различаваш всяко листо и клонче.
Имаш едни от най-истинските зими, за които едно дете може да мечтае, за правене на ангели в снежно белия сняг и за борба с снежни топки. А спускането със шейна или найлон по наклонена улица или хълм е едно от задължителните забавления през зимата.
Какво правиш когато си гладен? Отиваш в градината и си береш ябълки, домати, джанки, ягоди и каквото ти се хапва. Имаш възможността да си направиш домашна лютеницата и зимнина, с произведени лично от теб самия продукти.
Бабите и дядовците ни са свидетели на други времена и са видели най-различни неща. Те могат да ни разкажат истории от първо лице, които няма къде да прочетем.
Малкото бягство
Пазим тези спомени от детството ни като копнежи дълбоко в себе си. И при всеки удобен случей за малко почивка от големия град, всички избираме да отидем на вила сред природата с близки и приятели. Някъде където поне за малко ще се върнем към спомените си.
Ще се разходим по някоя прекрасна пътека, ще пием кафе навън, ще си приготвим храната на огън и часът няма да има голямо значение. Свобода е това, което търсим. Свобода на тялото и ума. Свободата на село се нарича спокойствие.
Би било прекрасно ако успеем да превърнем обезлюдяващите села, в живи такива. Села, в които младите се връщат за да създадът своя дом и семейство. Села пълни с емоции и мечти.