Не е ли странно как си спомняме в невероятни детайли първия път, в който караме колело без помощни колела? А в следващия момент сме разочаровани, че сме забравили да се обадим на родителите си или не помним верния отговор.
Паметта ни е доста игрива, нали? Превръща ни в хората, които сме днес. Жизненоважната й роля е да ни води по незнайните пътеки на всеки един аспект от живота ни поднасяйки ни подробности от детството, докато ни оставя да се лутаме из стаите в търсене на ключове.
Паметта – нашите спомени
Най-лесният начин, по който можем да си представим изключително сложния процес по запаметяване е да възприемем паметта като кабинет съхраняващ тонове файлове с информация.
Там е мястото, където възприемаме, интерпретираме и съхраняваме получената информация от своите преживявания. Бюрото и подът са затрупани от всяка наша мисъл, гледка или емоция.
В действителност, паметта ни се случва в много части от мозъка ни едновременно и някои спомени запазваме за по-дълго от други. Благодарение на спомените ни с различна продължителност от време, ние можем и знаем много неща от живота. Краткосрочната ни памет варира от секунди до часове, а дългосрочната – с години.
Забелязвали ли сме, че най-ярките ни спомени са свързани с изключително силна емоция? Емоциите се привързват към новата информация и служат като индикатор за важност. Тоест, колкото по-силно е дадено чувство, толкова по-бързо и ясно можем да си го спомним.
Защо забравяме?
На практика паметта ни е неограничена. Въпреки това, много от нещата просто преминават през нас – забравяме какво сме прочели, кого сме срещнали и какво сме правили. Но, защо?
Помага да се справим с болката
Една от най-разпространените причини е умишленото предизвикване на забрава. В случай на драматично или травматично събитие, бихме направили всичко възможно да не съхраним информацията. Ако, въпреки всичко задачата ни е неуспешна – ще направим и невъзможното, за да забравим.
Заблуждаваме се, че времето лекува като облекчава болката, но това съвсем не е така. Неосъзнато се стараем да ограничим достъпа до силни емоционални детайли, за да не ги преживяваме отново и отново.
И макар, че звучи доста егоистично в някои ситуации, забравянето определено има своите положителни черти, които ни позволяват да вървим напред.
Паметта по начало е избирателна
Забравянето е необходима част от запомнянето на важното. Както видяхме и по-горе, ние сме тези, които до известна степен решаваме какво да запомним. Всичко, което предизвиква силни емоции в нас приковава вниманието ни и се запаметява.
За всеки от нас важните неща са различни. Това е и причината двама души да имат донякъде различни спомени за едно и също събитие.
Паметта избледнява
Забързаното ни ежедневие, все по-рядко ни дава възможност да отдъхнем и да се върнем назад във времето. А, колкото по-рядко се обръщаме към спомените си, толкова по-бързо те започват да избледняват.
Започваме да се колебаем в детайли, мисли и фигури, които мозъкът ни се опитва да запълни само защото файлът с информацията вече не е наличен.
Фокусираме се върху разбирането, а не запомнянето
Паметта е изключително важна за нас като хора, личности и характери. Живеем живота си, не за да го запомним, а за да го разбираме. Правим го с усмивка, спор, обич, тревожност, гордост, смях през сълзи, спокойствие и други все така силни чувства.
Посещаваме екопътеката не за да я запомним, а за да се насладим на природата, енергията й и преживяването. Въпреки това, разбирането ни и емоционалната обвързаност към преживяното създават спомени за спецификите на разходката.
Истината е, че се фокусираме върху запомнянето като процес, едва когато трябва да научим или запомним нещо. През останалото време фокусът ни е изцяло върху правенето. Живеем живота си вървейки напред, действайки и реагирайки.
Тогава нека не се учудваме, че понякога забравяме защо сме влезли в стаята.
Да – забравяме много и да – това е естествено. В нормални граници е част от здравословното функциониране на паметта ни. И въпреки смута и разочарованието, което може да донесе, забравянето ни помага да опознаваме света,да преминаваме през болезнените събития и да преживяваме отново вълшебни мигове.