Всички сме наясно за какво става въпрос. Въпреки безкрайно добрите ни намерения да завършим определена задача, често се улавяме с телефон в ръка. И тъкмо, когато сме решили че сме готови да се върнем към заданието си – познайте – получаваме имейл.
Ще го погледнем после. Ами, ако е важно – може би е свързан с проекта по който работим? Притеснението да не изпуснем нещо значимо разчиства пътя на разсеяността – от която така или иначе изглежда е почти невъзможно да се избяга.
Какво представлява?
Независимо как го наричаме или възприемаме, определено разсейването е водещ проблем в модерния ни свят. Дали наистина е това, което си мислим?
Ежедневно се стараем да шлифоваме умението ни да се фокусираме върху няколко неща едновременно – едно от изискванията на нашето време. И въпреки това, резултатите не са никак добри. Усилията ни остават напразни само защото телефонът ни е в същата стая.
Заблудата, че двете минути няма да бъдат пагубни за концентрацията ни, ни подвежда все по-често да посягаме към телефона. Можем спокойно да си признаем, че вече е почти невъзможно да гледаме телевизия, да се храним или да шофираме без телефон. А, както знаем навиците трудно се преборват.
Разсеяността в основата си далеч не е технологията, игрите, имейлите или социалните медии. Истината е, че прибягваме към тези неща, когато вече сме разсеяни и се опитваме да запълним времето. Всъщност, разсеяността е по-скоро объркване относно, това което има значение за нас.
Как и кога се случва всичко това?
В най-добрият вариант имаме задача, която трябва да изпълним. За целта се фокусираме и работим усилено за постигане на желания резултат. Добрата концентрация ни позволя да държим контрола над вниманието ни върху правилното нещо в идеалния момент.
Да кажем, че задачата ни е да шофираме до точка „Б“. За безопасното и безаварийно пристигане трябва да сме фокусирани върху трафика, пътя и знаците. Сега, въпросът е как точно е възможно да се разсеем от така ясната ни цел.
Отвличане на вниманието
Най-лесната техника, известна от древни времена е отвличането на вниманието. Абсолютно несъзнателно, докато шофираме вниманието ни е пленено от нещо мигащо или лъскаво. Да, това не означава че няма да стигнем точка „Б“, но определено прави възможността за пристигане под въпрос.
За секунди сваляме очи от пътя зареди позвъняването на телефона. Фокусирайки се върху грешното нещо губим контрола над вниманието си. Това разбира се никак не е случайно. Нещата, които е най-вероятно да ни разсеят са създадени така, че да им обръщаме внимание, когато пожелаем.
Важното тук е да разберем, че основната цел на разсейващата услуга, било то видео игра или социална медия, е да ни накара да обръщаме внимание само на нея. Тя е това лъскаво нещо, което отвлича вниманието независимо от времето и мястото и го задържа за колкото се може по-дълго.
Разсейването на безцелността
Тук вече идва другата крайност, в която вниманието ни просто обикаля на случаен принцип. Ние пътуваме към точка „Б“, но не сме съсредоточени нито в пътуването, нито в другите няколко неща през които пробягва вниманието за кратко. Тоест, все сме фокусирани върху неправилното нещо.
Този вид разсейване се дължи по-скоро на претоварване от прекомерно многото неща в живота ни, които водят ежедневна битка за фокуса и вниманието ни. Точно за това, в опита си да се справим с почти всичко се стараем да отделим известно време на всяко нещо. А, както знаем навиците се градят за ден-два.
Веднъж привикнали към този начин на разпределяне на вниманието ни, ние го пренасяме във всяка сфера от живота. Мислим, че се справяме, но как можем да бъдем сигурни? Дали това е наистина работещо решение или така ни се иска? Може би следва да преразгледаме приоритетите си, ако задачите ни се увеличават вместо да намалят.
Дали пък умовете ни не са създадени да се разсейват, за да поемат дъх? Или просто не осъзнаваме че реалността ни зависи от концентрацията ни? Може би никога няма да знаем със сигурност отговорите на тези въпроси, но войната за внимание ще продължава.
Най-доброто, което можем да направим за нас и околните е да обърнем внимание на това, на което обръщаме внимание.