Какво представлява емоционалната интелигентност?

Сподели с приятели

Емоциите ни присъстват във всяко едно взаимодействие в живота ни. Почти е невъзможно да се разграничим от тях, въпреки непрестанните съвети за това. Появяваме се на бял свят с колекция от емоции като част от комплекта ни за оцеляване.

Те са нашият пътеводител към радостта и сладостта в живота. Те са началото и края на мотивацията ни към предприемането на действия.

Емоционалната интелигентност

През последните няколко години терминът емоционална интелигентност навлезе сериозно в живота ни. Много хора смятат, че той е много по-важен от интелигентността за постигане на успех. Изключително са прави.

Ние сме в непрестанна комуникация – и не визирам само вербалната. Въпреки, че се случва на подсъзнателно ниво, което не винаги улавяме общуваме с погледи, докосване, тяло, изражения и други.

Следователно, успехът ни като цяло зависи от способността ни да разчитаме правилно емоциите – както нашите така и на околните, и да реагираме по възможно най-подходящия начин.

Способността ни да слушаме внимателно, да разбираме другите и мотивацията им, и да се сработваме с тях се нарича емоционална интелигентност. За постигане на високо ниво на този вид интелигентност се нуждаем от много добра комуникация, проява на разбиране и съпричастност.

Същността й

За разлика от основната интелигентност, емоционалната не може да бъде измерена с тест, въпреки съществуването на подобни, и рамкирана в някаква скала. Тя е по-скоро начин за описване на междуличностните отношения, които имаме в зависимост от начина, по който разбираме и третираме собствените ни чувства.

Нещата винаги започват от нас. Отношението, което имаме към самите нас ще бъде същото и към околните в живота ни. Ето и какво имам в предвид…

Самосъзнанието

В ежедневието си преминаваме през най-разнообразни емоционални върхове, които често просто преживяваме без да се опитаме да разберем.

Най-важният елемент за висока емоционална интелигентност е самосъзнанието – разпознаването на конкретната емоция. Можем да я контролираме само ако тя бъде правилно оценена.

Контролът

Денят ни протича в стил арената за блъскащи колички – сядаме зад волана в очакване на емоции, но не знаем какви точно. Неочакваното понякога е най-страшно. Как бихме могли да контролираме нещо, което всъщност не знаем какво е?

Но, при негативен развой винаги можем да се опитаме да облекчим нещата като макар и за момент спрем първосигналните разрушителни импулси – било то с търсенето на положителното, разсейване чрез разходка, медитация или просто поемане на отговорност.

Нека не забравяме, че носим отговорност за всяко действие или бездействие, независимо от крайните резултати. А, когато си припомним това ставаме по-благосклонни към себе си и започваме да гледам с други очи на нещата, което пък ни позволява да откриваме нови начини за справяне с проблема.

Мотивацията

Действията ни се базират на мотивацията, а тя – на чувствата и емоциите, които вече сме изпитвали или мислим, че ще изпитаме. Тоест, чувствата са тези, които ни карат да се събираме с определени хора и да избягваме други.

Крайната цел от мотивацията ни за новата кола, работа или определен човек не е конкретното нещо, а чувството, емоцията и усещането, което оставя в нас въпреки възможните препятствия.

Съчувствието

Защо проявата на съчувствие е разковничето? Щом гореспоменатите неща са валидни за нас значи са верни и за останалите, нали? Все пак, въпреки различията ни, дълбоко в себе си всички се стремим към едно и също нещо – изживяването на положителни емоции.

Колкото по-добри сме в разчитането на чувствата на околните, толкова по-умело ще контролираме нашите емоции и реакции. Разбирането на другия е ключово за взаимоотношенията ни, защото ни дава друга перспектива, предвиждане, усъвършенстване и възможност да помогнем.

Социалните умения

Когато говорим за социални умения говорим за комуникация. Тази изключителна привилегия ни е дадена, за да изразяваме себе си. В зависимост от избора ни, това изключително мощно „оръжие“ може да руши или да гради.

Силата й се крие в убеждаването. Винаги когато се изразяваме убеждаваме някой в нещо дори и да мислим, че не са ни взели под внимание. Влияем и на самите себе си – думите, с които говорим за нас са едни от най-важните, защото вярваме в тях. А, това, в което вярваме става нашата реалност.

Всеки път, в който осъзнаваме как настроението ни повлиява мислите, опита ни да заменим неприятното усещане с по-добро, да помислим преди да отговорим или реагираме, да се поучим от критиката, да помогнем, да оценим времето и възможностите на другия, да се извиним или да простим и да забравим проявяваме своята емоционална интелигентност.