Колкото повече остаряваме, толкова повече осъзнаваме кои всъщност сме ние. Съзряваме същността на това човек да живее в мир със себе си и околните. Изпитваме важността да правим неща, които хранят умовете, съживяват телата и подмладяват душите ни.
Кои сме ние?
Тъжната истина е, че сме забравили как да бъдем живи хора. Оглеждайки се около нас по-скоро виждаме такива, които живеят сякаш не са човешки същества, а роботи. Роботи, които изпълняват нареждания и отхвърлят все повече и повече задачи ежедневно за все по-кратък период от време.
Забравили сме да ценим прекрасния дар наречен живот. Не помним как да се насладим и да вземем най-доброто от настоящия момент – единствения съществуващ и реален. Постоянно сме заети с неща, които мислим че ще ни направят щастливи и удовлетворени.
Живеем в кръговрата на едно безкрайно очакване да започне живота ни, да се случи чудо или просто да отмине дадения момент. Приемаме настоящият момент като пречка, която следва да преодолеем за да може спокойно да стъпим на другия бряг.
В действителност сегашният момент, поетият дъх, преживяването и емоциите са живота, щастието и смисъла ни. Въпреки, че не звучи трудно, все по-често не успяваме да присъстваме тук и сега.
Ние и другите
Несъмнено най-трудното в живота е да поддържаме баланс и спокойствие. Без значение кои сме, къде сме, колко имаме и нямаме, не можем да водим щастлив и пълноценен живот ако не постигнем вътрешен мир със себе си и околните.
Няма как да живеем сами на този свят – под една или друга форма винаги ще имаме взаимодействие с хората около нас.
Как да го постигнем?
Несъмнено, поне веднъж в живота си сме се питали как да намерим и поддържаме мир и спокойствие. Разбира се няма точна рецепта, защото отговорите са безкрайно различни. Някои го откриват в сигурността, други в приемането, трети в тишината. За мен постигането на въпросния мир и баланс се крие във всичко, което правим.
Всичко започва с нас – с нашите мисли и действия, които безотказно връщат резултат. Отговорността за душевното ни състояние е изцяло наша. Тя не зависи от думите и действията на другите и няма нищо общо с това колко труден или лесен е съответния момент.
Да живеем за момента
Макар и да не го приемаме напълно, миналото няма да се върне, а бъдещето може да не дойде. Всичко, с което разполагаме е настоящия момент.
Фокусът върху него освобождава оковите на това, което е било и може да бъде. Изживяваме го на макс заедно с чувствата, емоциите и мислите, които провокира в нас. Той ни позволява да открием нови гледни точки за да разбираме и живеем живота си.
Да приемем другите, каквито са
Ако ние не сме съгласни да се променяме, тогава защо бихме искали да променим другия? Та, това е почти невъзможно. Действията на всеки от нас стъпват на базата на същността ни.
Всеки от нас е уникален като душа, характер и мислене и всеки иска другите да го приемат такъв какъвто е. Тогава защо бихме искали от околните нещо, което може би самите ние не можем или не искаме да направим?
Да не се сравняваме
Безспорен е положителният ефект на сравнението с цел подобрение и развитие. Но, то има и доста разрушителна сила, когато се практикува безцелно. Тайничко или не, често се сравняваме с някой друг и това провокира в нас доста смесени чувства, които моментално нарушават мира и спокойствието ни.
За да избегнем подобна ситуация и за да се насладим на плодовете на сравнението трябва да се научим да го използваме само когато ни води по пътя на положителната промяна, подобрение и усъвършенстване.
Да се освободим от перфекционизма
Както е ставало въпрос и друг път, перфекционизмът е само понятие – реално не съществува. Колкото и добре да правим нещо винаги има по-добър начин. Обезсмислянето на настоящия момент и спокойствието ни с мисли за това, което е можело да бъде е абсолютно ненужно.
Всяко нещо в живота ни идва с низ от варианти за действие, между които да избираме. И никога не знаем със сигурност дали това е правилния, докато не опитаме.
Да търсим и раздаваме любов
Живота е един процес на взаимодействие с другите и ние сме там за другия, за да помогнем и да изразим любовта си. Нашата задача не е да ги контролираме и променяме. Ако търсим тяхното разбиране трябва да сме готови да отговорим със същото.
Любовта, подкрепата и помощта, от която се нуждаем е причината да бъдем част от нечий друг живот – да получат другите това, което са ни дали.
Да си тръгваме
Знам, че звучи доста безотговорно, но идеята е по-скоро да се отдалечаваме от напрегната ситуация. В момент на яд изричаме и действаме подвластни на емоциите, за което после съжаляваме. Освен това, често в идеята да убедим другия в правотата си започваме да губим основния смисълът на спора.
Една малка почивка би променила цялостното ни състояние и начина, по който гледаме на създалата се ситуация.
Да поемаме отговорност
Един от най-важните фактори за постигане на успех е да поемем пълна отговорност за всички наши думи, действия и мисли. Това ни позволява да поемем контрола върху живота ни осъзнавайки, че нещата се случват така както ние сме избрали.
Отговорността ни поставя в ръцете руля на собствения ни живот, който да подобряваме, променяме, забавяме или забързваме.
Вътрешният ни мир и спокойствие зависи само и единствено от нас, защото това, което другите могат да ни причинят ще се случи, ако им позволим. Ние сме капитана!