Всички сме изпитвали тези малки странни звуци, които обикновено се появяват без никакво предупреждение. Веднъж е изненадващо, втори път е забавно и от там нататък вече става досадно и смущаващо.
Въпреки че е обичайно срещано явление, специалистите все още не са сигурни какво го предизвиква и как да се справим с него.
Хълцането
Техническият термин за хълцане е singultus, което на латински означава да затаим дъха си, докато плачем. Пътят на процеса започва от диафрагмата. Обикновено плоският мускул разделящ коремната от гръдната кухина играе ролята на пружина за белите дробове.
Диафрагмата се издърпва надолу, за да позволи на вдишания въздух да влезе в белите дробове, а след това се отпуска – позволявайки на издишания въздух да премине през носа.
Тя получава спазми или резки движения при раздразване, които ни принуждават внезапно да поемаме въздух, който се удря в гласовата ни кутия. В този момент гласовите струни внезапно се затварят създавайки специфичния за хълцането звук. И всичко това се случва само за около 35 милисекунди.
Продължителност
Хълцането е предимно временно явление, но може да продължи за по-дълъг период от време. Причините за появата му са многобройни – бързо и количествено хранене, поглъщане на много въздух, прекаляването с алкохола, внезапна промяна на температурата, прием на стероиди, стрес и други.
Въпреки съществуващите медикаменти, предпочитаме да се доверим на домашните средства – задържане на въздух, дишане в плик и пиене на вода. Ако решим да не спираме хълцането, то ще спре само след около 60 хълцания.
Продължилото няколко дни и повече хълцане може да бъде индикация за нарушение на централната нервна система, бъбречна недостатъчност, диабет и други здравословни проблеми.
Действат ли „домашните лекарства“?
Отговорът тук е и да и не. Дишането в хартиен плик и бързото пиене на вода например освобождават калциеви йони в кръвта, които блокират дейността на нервната система. Тоест, по-скоро биха предизвикали мускулни спазми.
Не сме единствените
Повечето бозайници също хълцат, но спрямо тях при нас се случва много по-често. Животните с различни дихателни механизми имат рефлекси за хълцане, но не издават специфичния звук, поради липсата на гласни струни.
В същото време, бебета хълцат повече от възрастните. Смята се, че хълцат дори в утробата зареди съзряването на белите им дробове.
Честота на хълцане
Нормалната честота на хълцане варира от 4 до около 60 хълцания в минута. С напредването на възрастта, тя започва да намалява. Всеки от нас има различен модел на хълцане, който си остава във времето.
Това, което се знае със сигурност е че възрастните жени имат по-висока честота на хълцане от мъжете.
Макар че все още не е известна истинската причина за хълцането, се смята че е процес останал от времето, когато сме се развивали от амфибията и сме имали нужда бързо да затваряме дихателните пътища, за да не попадне вода.
Днес вярваме че хълцаме, когато някой мисли за нас или ни споменава. Разбираме кой е човекът, когато спрем да хълцаме казвайки името му.