Дори и да не сме спортист, познаването на сърдечната честота или по-известен като пулс може да ни помогне да разпознаем развиващи се здравословни проблем. В този ред на мисли можем спокойно да оприличим сърдечната ни честота със скоростта на колата. Стремим се към златната среда – нито много бързо, нито много бавно и по възможност да бъде постоянно.
Всъщност през по-голямата част от времето сърдечният ритъм не е от нещата, за които трябва да мислим. Истината е, че повечето от нас най-вероятно изобщо не си даваме сметка, какво в действителност прави сърцето, освен ако не се случва нещо наистина необичайно.
Сърцето
Както знаем от уроците по биология, сърцето циркулира кислород и богата на хранителни вещества кръв. В случай на объркване на целия този процес почти всичко в тялото ни се засяга и реагира.
Сърдечната честота е изключително важна за организма, тъй като функцията на сърцето е пряко свързана с честота и количеството кръв изпомпвано при всеки удар.
Сърдечните звуци са също толкова важни, колкото и сърдечната честота, защото дори и най-малката промяна може да бъде сигнал за нездравословно състояние.
Основните сърдечни звуци са четири. Два от тях могат да бъдат чути със стетоскоп, а останалите могат да се видят с помощта на фонокардиограф.
Пулсът
Пулсът представлява пулсиране на кръвоносните съдове, през които преминава кръвта.
Местата, на които можем най-лесно да усетим пулса ни са врата, китката и палеца, тъй като там съдовете са по-близо до кожата. Разбира се за тези от нас, които нямат медицински познания ще бъде трудно да разберем какво се случва в тялото ни и дали изобщо сърцето ни функционира правилно.
Нормалният ни сърдечен ритъм е когато сме в покой – легнали, седнали и спокойни. Пулсът се ускорява при тренировка, стрес или внезапна ситуация, при която тялото има нужда от повече кислород.
Нормален пулс
Както споменахме и по-горе, стане ли въпрос за нормален пулс говорим за пулса ни в покой. Той е скоростта, с която сърцето ни изпомпва минимално количество кръв нужна, за да изпълним ежедневните си дейности. Приетата граница за нормален пулс за възрастни и по-големи деца е между 60 и 100 удара в минута.
Съвсем естествено като оставим на страна гените има много други фактори, които повлияват пулса ни в покой. Така например, редовните упражнения имат склонността да го ускоряват, а стареенето – да го забавя. И едва след това добавяме към списъка стреса, лекарствата и други медицински състояния.
И това, което не трябва да забравяме е, че нормалната сърдечна честота също реагира в отговор на настъпили промени в телесните условия като температура, положение на тялото и емоциите.
Нередовен пулс
Аритмия е медицинския термин, с който се обозначава ненормалния сърдечен ритъм. Обикновено сърцето ни бие в редовно и синхронизирано време с вътрешна електрическа верига, която контролира ритъма. Настъпили аномалии в тази верига водят до бавен, бърз или неправилен ритъм.
Разбира се, както всичко останало в живота ни аритмиите не винаги са напълно безвредни, но можем да ги имаме дори и при здраво сърце.
Тахикардия
Тахикардията представлява аритмия на сърцето, която го кара да бие по-бързо и то не зареди стрес, упражнения или висока температура. В случай на тахикардия сърцето може да бие между 100 и 300 удара в минута.
Тя може да се прояви без да имаме никакви симптоми като започне и приключи бързо. Но, ако се случва твърде често и продължително и усещаме замаяност, припадъци, задух, сърцебиене или болки в гърдите и стягане трябва да се консултираме със специалист.
Ако искаме да спомогнем процеса по достигане на здравословна честота можем да опитаме с най-разнообразна физическа активност, спиране на цигарите и различни начини за понижаване на стреса.
Брадикардия
Брадикардията е състояние, в което сърцето ни в покой бие твърде бавно – по-малко от 60 пъти в минута. В действителност, за някои хора брадикардията не създава проблем ами дори обратното – може да е признак за много добро състояние.
Но, при други може да създаде проблем тъй като сърцето не изпомпва необходимата кръв за нуждите на тялото. Брадикардията можем да се проявява като умора, виене на свят, невъзможност за упражнения и объркване.
В опасната зона ли съм?
Както виждаме повечето симптоми се препокриват и могат да са налице и без проблем със сърдечния ритъм. Освен това, не винаги бързият или бавният пулс индикират здравословни проблеми. Как тогава да сме сигурни, че не влизаме в опасната зона?
Със сигурност трудно можем да определим дали пулсът ни подсказва за някакъв проблем, но дори при най-малките съмнения винаги можем да се консултираме с лекар.