Колко добре познаваме мястото, на което живеем? Със сигурност знаем до болка своите любими кътчета и най-добрия начин да избегнем трафика в час пик. Но, винаги има места, които преоткриваме.
Същото се отнася и за Млечния път – галактиката в която живеем цял живот. Познаваме ли я изобщо? Нашият небесен дом е страховито място приютило звезди, мъглявини, свръхнови, енергия и тъмна материя.
И въпреки огромното ни желание да я опознаем като петте си пръста, голяма част от нея остава загадка и до днес.
Млечният път
Във Вселената има безкрайно много галактика, но това не означава че Млечният път не е специален. В система населена с множество малки и слаби галактики, нашата голяма и подобните на нея са изключение, а не норма.
Около домът ни обикалят много малки галактики, които по-скоро играят ролята на градивни елементи. Сегашните размери и форма на Млечния път са с вследствие на консумацията на тези малки и слаби галактики.
Млечният път е диск с размери около 120 000 светлинни години. В центъра лежи издутина с диаметър 12 000 светлинни години. Така наречения диск обаче е изкривен благодарение на съседните галактики Големи и Малки магеланови облаци.
Галактиката ни е съставена от близо 90% тъмна материя, която не виждаме и около 10% светеща материя. Благодарение на голямото количество тъмна материя, галактиката ни е обградена от невидим ореол.
Макар да не се знае с прецизна точност, светещата материя в средно голямата ни галактика е дом за над 200 милиарда звезди, прах и газ. Ако искаме да направим сравнение, най-голямата известна галактика има над 100 трилиона звезди.
Това ли е всичко?
Разбира се, че не. Тази необятна Вселена прецизно пази своите тайни, макар и предоставяйки понякога по някой жокер.
Черна дупка
Подобно на други големи галактики, в сърцевината си Млечният път има черна дупка наречена Стрелец А. Тя тежи почти колкото четири милиона Слънца.
Знаем за нея благодарение на звездите в центъра на галактиката ни, които сякаш обикалят около свръхмасивен обект, който не може да се види.
Стара колкото Вселената
Според учените, галактиката ни е на възрастта на Вселената, която е на 13,7 милиарда години, а Млечният път – на 13,6 милиарда. Въпреки, че основните й части са сформирани от самото начало дискът и издутината са едва на около 10 милиарда години.
В движение
Както знаем всичко в космоса е в непрестанно движение. Земята около Слънцето, Слънцето по Млечния път, а той обикаля космоса. Групата, в която попада и нашият небесен дом се движи с около 2,2 милиона километра в час.
Не можем да го видим
Зареди локацията ни в Млечния път, а именно на около 26 000 светлинни години от центъра му, няма как да го видим. Следователно няма как да документираме диска със снимки.
Всяко представяне на галактиката ни, което сме виждали е всъщност или друга спирална галактика или въображението на автора й.
Тежи ли?
Разбира се, както всяка нещо в света и Млечния път тежи. Но, знаем колко точно? Невъзможността да се определи с точност тежестта на нашата галактика се дължи на факта, че по-голямата част от масата й е под формата на тъмна материя.
Въпреки това обаче, учените я поставят в границите между 500 милиарда и 2 трилиона пъти повече от масата на Слънцето.
Живеем в хубав квартал
Ние сме част от малка група близки галактики наречена Местната група. Ние сме най-тежки. След нас се нарежда галактиката Андромеда, която не е толкова масивна, но се разпространява повече.
Тоест, групата ни е изградена от много други разнообразни галактики, повечето от които са галактики-джуджета. Но, и това не е всичко.
Нашата малка и уютна група, всъщност се намира в покрайнините. Клъстърът Дева е центърът, големият град приютил над 2000 хиляди галактики, кои от кои по-големи от нашият Млечен път.
Ние сме гравитационно свързани с клъстъра, защото сме част от нега, макар и далеч.
Спомняте ли си как говорихме за големите галактики, които поглъщат по-малките? В действителност, Андромеда и Млечният път се движат една към друга с около 200 километра в секунда. При евентуален сблъсък ще има грандиозни фойерверки.
Е, това би отнело милиарди години, но когато се случи ще се образува гигантска галактика.