Макар, че е трудно будизмът да бъде обобщен по някакъв начин, ние го наричаме религия. И грешим, защото той няма нищо общо с това, което ние наричаме религия.
Главната цел на будизма е просветлението, което е състояние на трайно и безусловно щастие. Учи ни да го постигаме като изучаваме тялото, ума и речта си. Акцентът е върху природата на ума ни, защото според будизма постигането на подобно щастие, зависи изцяло от ума ни.
Будизъм
Учението успява логически да обясни, че удовлетворението идва от ума ни, а не от външни фактори или богове, в които трябва да вярваме. Тоест, ние самите сме „божествата“, в които трябва да вярваме.
Будизмът е съкровището, което събира в себе си и знанието и мъдростта. Съкровище, което ни кара да се върнем към себе си и да повлияем на ума си отвътре навън.
Интригуващите учения на будизма може да изглеждат стари, все пак са на над 2500 години, но са абсолютно приложими и днес.
Връзка с ума
Въпреки позитивите, които получава от модерния свят, той успява по някакъв начин да ни накара да прекъснем връзка ни с ума. Щастието е в това да познаваме и осъзнаваме мислите си – и добрите и лошите, за да станем едно с ума.
Мислите стават реалност
Като хора, ние мислим постоянно за всевъзможни неща и част от тези мисли остават в съзнанието ни. В моментът, в който започнем да говорим или да действаме спрямо мислите ни, те стават реалност.
Действието преди всичко
Говоренето е лесно, но това което прави всичко различно е превръщането на думите в действие. За да бъде щастието константна величина в живота ни трябва винаги думите ни да стават действия.
Да живеем в мир
Физически живеем свободно и спокойно, но обществото сякаш ни ограничава, слагайки ни етики според различията ни. Да, различни сме и това е красотата на живота. В крайна сметка, ако се откажем от етикетите можем да харесаме човек, зареди това което е.
Да прегърнем състраданието
Без значение от това кои сме, от къде идваме и в какво вярваме или не, всеки от нас преминава през трудности в живота си. Състраданието ни помага да се свържем с другия и да се отнасяме с него, така както бихме се отнесли към себе си.
Да вървим по собствения си път
Единственото важно нещо е да се приемаме такива каквито сме, защото само тогава мнението и решенията на другите няма да имат власт над нас. Само тогава ще бъдем истински щастливи, с това кои сме и какво ни прави щастливи.
Да приемем преходността
Всичко в живота е временно. Няма вечни неща, и нас няма да ни има вечно. А най-доброто, което можем да направим е да живеем за настоящия момент, в който имаме нещо или някой.
Напредъкът идва с разбирането
Истината се ражда в спор. Напредъкът идва само, когато успеем да се разграничим от различията си и се опитаме да видим и разберем другата гледна точка.
Промяната започва от нас
От самите нас зависи какви ще бъдем и какъв живот ще водим. Ние решаваме дали да променим нещо или да продължаваме в същия дух. Всичките ни решения са причините за последствията в живота ни. А така ли искаме да живеем?
Реалността, която виждаме и преживяваме в живота си идва от нас самите – от мислите ни, превърнали се в действия.
Ако искаме да подобрим живота си трябва първо да подобрим мислите си, които контролират нас и емоциите ни.