Ключът към доброто здраве е поддържането на здравословно тегло, което всъщност е по-лесно да се каже отколкото да се направи. За да използваме ключа трябва да постигнем баланс между консумираната храна и начина, по който тялото ни използва получената енергията.
Мислим си, че се храним само когато сме гладни, но това съвсем не е така. Истината е, че много често се храним под въздействието на чувствата и емоциите си.
Колко пъти сме се хващали да отваряме и затваряме хладилника и шкафовете? Колко пъти не ни се яде нищо от това, с което разполагаме? Колко пъти сме се замисляли дали е глад или нещо друго?
Глад, скука или апетит?
Изглежда лесно да разберем дали сме гладни, но много други неща могат да се маскират като глад. И така преди да се усетим дали физически имаме нужда посягаме към различни вкусотии.
Така често се опитваме да се преборим с неясния глад, който обърква желанието за храна с реалната й необходимост. Тази непрестанна борба ни кара да използваме храната като забавление, утеха, разсейване или някакъв вид успокоение.
Физическият глад се характеризира с физиологичен признак, който се случва постепенно като чувство за празнота в стомаха и „ръмжене“. С него тялото ни предупреждава, че има нужда от храна. Ако отложим хапването може да се почувстваме изтощени, разсеяни и раздразнителни.
И както споменахме по-горе, консумацията на храна при реален глад ни дава възможността да усетим моментът на засищане. При реален глад консумираме по-малко и здравословна храна, чийто вкус е много по-добър – все пак гладът е най-качествената подправка. А, като бонус насладата и удоволствието, което сме изпитали от храната ще се предаде на всички останали сетива.
Апетитът, от друга страна, се приема като психологическо явление. Той е по-скоро жажда за храна, която няма никакви съпътстващи признаци на глад. Психологическото или емоционално хранене се съпътства от внезапното желание за определен вид храни в момент на силна емоция като щастие, тъга, скука или стрес.
Пример за емоционален глад е хапването, когато ни е скучно. Всъщност усещането за скука е дискретна емоция, която се свързва с безпокойство и чувство за неудовлетвореност. Това, от своя страна ни кара да определяме действията и ситуациите в дадения момент като безцелни. Какво друго може да бъде по-целеустремено от желанието да заредим организма?
Гладен ли съм или отегчен?
Има разлика между истинския глад и жажда и емоционалния глад, която може би осъзнаваме на подсъзнателно ниво, но предпочитаме да проспуснем.
В действителност трябва да се храним, защото редовното хранене ни осигурява необходимата енергия. Въпросът обаче е в това кога да ядем. Въпреки, че много от нас пропускат хранене по една или друга причина трябва да се научим да се храним, когато сме гладни, а не когато не можем да издържим повече, създавайки опасност от преяждане или провокирани от емоции.
И трябва да запомним, че ако скоро след като сме се нахранили балансирано имаме желание за храна – това е признак на психологическия глад, който се изразява в желанието за определена храна или напитка, която ако не получим няма да ядем. В случай обаче, че не сме се хранили от няколко часа и изпитваме някой от признаците на глад е време да заредим организма.
Същото се отнася и за жаждата – ако не усещаме сухота в устата, леко дразнене в гърлото и желание за пиене на течности, значи емоционалната жажда ни насочва към конкретна напитка.
Как да се справим?
На всеки му се е случвало да се храни, когато не е гладен. Ако се случва рядко, всъщност хапването с приятели или от любимите ни храни дава тласък на психичното здраве.
Ако не сме сигурни дали сме наистина гладни като за начало можем да изпием чаша вода, защото понякога жаждата прилича на глад. Ако чувството остава значи сме гладни. Осъзнаването и признаването на емоциите ни в конкретния момент също може да ни предпази от психологическия глад.
Да се храним внимателно
Зад внимателното хранене стои искреното намерение да подхраним тялото ни с грижа и внимание. Това означава бавно хранене с фокус върху вкуса, текстурата на храната и усещането, което ни носи.
Именно внимателното хранене осигурява необходимото време, за да получим сигнала за ситост.
„Гладен ли съм?“
Изглежда малко глупаво да си задаваме този въпрос, но не спираме на бензиностанцията освен ако не сме проверили наличното гориво, нали?
Със същата сила важи и въпросът „Какво ми се хапва?“, защото истината е, че обикновено не жадуваме здравословни храни като зеленчуци и плодове, а захарни, висококалорични и преработени храни.
Да открием провокаторите
Не стига, че подлите провокиращи глад изкуствени неща са в изобилие, а и често свързваме различни събития с храненето. Най-често срещаните примери са гледането на филм, телевизия, виждането на храна или хора, които се хранят.
Разбира се, тук не говорим за избягването на подобни ситуации, а за осъзнаването на това, какво стои зад тях и до какво биха довели. Кои са моментите, в които сме склонни да се храним? Колкото често се възнаграждаваме или утешава след стресиращ ден?
Разграничаването на физическия и психологическия глад ни предпазва от преяждане, качване на килограми и последващи здравословни проблеми.